Джей Съливан - Диамантите са завинаги

Преподаваше английски език и литература на втори и трети курс. Други учители правеха всичко по силите си, за да избегнат децата на тази възраст, но тя обожаваше възпитаниците си. Дори най-обърканите и най-дразнещите имаха какво да предложат, ако се постараеш да надникнеш под повърхността. Някои учители никога не се занимаваха с подобни проблемни тийнейджъри, докато тя ги поемаше с готовност.

Единственото дете, до което така и не успя да достигне, бе собственият й син. Това бе най-големият й провал. Всички очакваха да напусне работа, след като се омъжи, както правеха повечето жени, и тя наистина напусна за известно време, за да бъде с Теди и да отстъпи място на друг през последните години на Депресията. По онова време гледаха с неодобрение на работещите момичета, особено на омъжените. Повечето училища в страната дори отказваха да вземат жени на работа.

Тя обаче копнееше да се върне в класната стая и щом Джералд се прибра от войната, започна да преподава отново, след десет години. Беше необичайно мъж с положение като съпруга й да позволи на половинката си да работи. Джералд обаче я разбираше и знаеше какво означава за нея преподавателската работа.

С течение на годините децата се променяха. Беше странно и същевременно поучително да се превърне в спирка и убежище за всички момчета и момичета на петнайсет и шестнайсет в града. Родителите също се променяха с времето, към по-добро. Тя разбираше, че причините за лошите родителски грижи са в тежкото детство. Това бе просто омагьосан кръг. Мразеше родителите, които проявяваха жестокост и изпращаха децата си на училище със синини по ръцете и краката, без да изпитват срам. Тя не си бе позволила нито веднъж да удари сина си, не позволяваше и на Джералд, въпреки че по онова време всички го правеха.

Приятелката й Рути все още преподаваше и я държеше в течение за новостите. Наскоро се отби и донесе брошура, озаглавена „Как да разберете дали детето ви е потенциално хипи и как да постъпите“.

Ивлин прочете издайническите признаци:

1. Неочакван интерес към култ, вместо към общоприетата религия.

2. Неспособност да поддържа индивидуална любовна връзка, повече го привличат „груповите“ преживявания.

3. Склонност да говори с неясни философски термини и никога да не се спира на въпроса.

4. Иска пари, но няма желание да работи, за да ги изкара.

5. Засилен, дори прекален интерес към поезията и изкуството.

6. Непрекъснато се подиграва на всички форми на организирано правителство.

7. Винаги се смята за прав, никога не признава допуснатите грешки.

8. Непрекъснато отсъства от училище.

9. Склонност да излиза на срещи единствено с представители на други раси и вероизповедания.

На последната страница от брошурата беше включена бележка от психиатър, която Рути й прочете на глас с ужасен акцент: „Напълно естествено е някои от тези признаци да се проявят при напълно нормални подрастващи. Когато обаче повечето от изброените характеристики са налице, детето е на път да се превърне в «хипи». Има и очевидни признаци — като рошава коса и прекалено модерни дрехи. Само те обаче не правят «хипито». Понякога това е просто бунт. Трябва да се разговаря с децата — разговорите могат да се окажат много болезнени, — за да създадете доверие у младите хора. Те до последно ще отричат, че се държат враждебно. Докато въпросната враждебност не излезе наяве, децата ще са склонни да се бунтуват. Проявете разбиране и бъдете по-толерантни. Пубертетът е изключително труден период.“

Рути бе избухнала в смях, но Ивлин се замисли за по-голямата си внучка, Мелъди, която само след няколко години щеше да се сблъска с всичко това.

Дъщерята на Бернадет започна да нервничи и заподскача на пети.

— Хайде да си ходим, мамо.

Бернадет продължаваше да се усмихва, широко, непрекъснато, като тиквен фенер. Не обърна никакво внимание на детето.

— Имате ли си някакво занимание? — полюбопитства тя.

— О, да — увери я Ивлин. — Имам две внучки.

Истината бе, че напоследък не ги виждаше често. Преди Теди да замине, тя ги вземаше от училище два пъти в седмицата и обикновено ги гледаше в събота вечер, за да могат Теди и Джули да излязат. Винаги бе замислила какво да правят — папиемаше в задния двор или печене на сладки в кухнята. Обичаше да им чете от същите книжки, на които й бяха чели като дете. Понякога им измисляше приказки и се радваше, когато харесваха някоя и я молеха да им я разказва отново и отново. Джули обаче не я беше молила да ги гледа от два месеца. Когато Ивлин ги канеше на гости, Джули отговаряше, че са много заети и нямат време да дойдат.