Джей Съливан - Диамантите са завинаги

Той поклати глава.

— А, ясно.

Когато се върнаха в Париж, отидоха в хотела му, бутикова сграда на странична уличка. Той й каза, че навремето бил метох. Съблече я пред тесния прозорец, дървените кепенци бяха отворени към алеята. Докато я водеше към леглото, тя чу как гълъбите пляскат с криле и смеха на възрастните клиенти, които пушеха пред киното отсреща. Чуваше и собственото си дишане, смесено с неговото.

След това се отпуснаха в леглото и той заспа с глава на голите й гърди. Делфин не можа да заспи. Огледа стаята и видя Страдивариуса, подпрян на стол в един ъгъл. Неочаквано й се прииска да каже на Анри, че Пи Джей го е оставил просто така, че дори не го е заключил в сейфа на хотела. Стори й се безотговорно и същевременно вълнуващо.

Трябваше да си тръгва. Анри щеше да се прибере в седем.

— Трябва да вървя — прошепна тя и се почувства разголена, прииска й се да се сгуши някъде в провинцията заедно със съпруга си и да чете Зола или последния роман на Жан Екноз.

— Още не — спря я Пи Джей, но тя вече бе скочила.

Когато същата вечер Анри се прибра, тя лежеше на канапето по нощница и се престори на заспала.

Пи Джей позвъни на мобилния й около полунощ. Тя го чакаше, стискаше телефона в ръка, цялото й тяло бе изтръпнало от нетърпение. Щом усети първата вибрация, изтича в банята, за да отговори.

— Трябва да те видя отново — заяви той. — Можеш ли да дойдеш веднага?

Тя се разсмя.

— Не!

— Тогава утре. Много те моля.

Магазинът затваряше всеки ден от дванайсет до три. Разбраха се да се видят в „Брасри Елиз“ в дванайсет и половина.

Съпругът й само кимна, когато му каза, че има среща със стар приятел на баща си, който бил от Тулуза.

— Трябва да се върна чак до къщи — рече тя. — Отседнал е близо до Рю Клер.

Беше намислила това, в случай че някой от съседите я види и спомене пред Анри. Стори й се, че прозвуча изкуствено, но Анри не забеляза нищо.

— Трябва да вземеш колата. Аз имам предостатъчно документи, с които да се занимавам.

— Добре.

Заведението се намираше на четири пресечки от апартамента. Когато Делфин видя, че Пи Джей я чака, тя го хвана за ръка и без да каже и дума, го поведе към дома си. Всяка незначителна подробност от живота й неочаквано се взриви — и когато отвори тежката порта към вътрешния двор, и когато завъртя ключа в ключалката, и когато влезе в асансьора и дръпна вратата, а устните му се впиха в нейните, докато се качваха етаж след етаж. След като се любиха, тя остана в кухнята и го наблюдаваше как седи без риза на масата и разгръща страниците на вчерашния „Льо Монд“. Той сякаш бе част от апартамента. Представи си идващите години — двамата седят в същата стая по абсолютно същия начин.

Следващият ден беше петък. Както обикновено, вечерта с Анри трябваше да заминат за вилата. Беше си казала, че няма начин да се измъкне, че така е по-добре, че трябва да си поеме дъх, да се отърси от тази глупава връзка. Никога не бе правила подобен секс, нито с Анри, нито с друг. Обаче не биваше да забравя, че Пи Джей е изпълнител, при това много добър. Беше изключително убедителен, докато я любеше, сякаш наистина беше влюбен в нея, но това не означаваше, че е така. Бе допускала тази грешка твърде често в миналото.

Делфин му каза, че няма да я има целия уикенд. Той запротестира, но тя му напомни, че разполагат с цяла седмица и може да се срещнат отново. Беше горда с решителността си, но към четири часа започна да се разколебава. В пет стомахът й се сви при мисълта, че ще бъде без него. В шест, докато затваряха за деня, тя се обърна към съпруга си.

— Тази седмица просто не съм на себе си. Не се чувствам добре.

Той кимна.

— Въздухът в провинцията ще ти се отрази добре. Много се вълнувам за понеделник сутринта. Казах ли ти, че Шеймъс О’Мали идва от Галуей?

Призля й. Очевидно не беше достатъчно настоятелна.

— Той е един от четиримата в света, които правят първокачествени ирландски гайди.

Думите й избликнаха, сякаш някой друг ги изричаше:

— Питам се дали ще имаш нещо против, ако този път остана.

Той я погледна загрижено.

— Не е нужно да ходя. Можем да останем в града, ако предпочиташ.

— Не, не — побърза да го спре тя. — Ти върви. Знам, че очакваш с нетърпение камерната музика в събота. Надявам се да не се засегнеш, но ще ми се отрази добре да остана сама.

— Да не би да съм направил нещо нередно? — попита той.

— Не, разбира се. От време на време жената има нужда да остане сама.

— Добре — рече той. — Щом искаш.