Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Това ме мотивира, събуди дългогодишния ми копнеж да бъда архитект на идеи — сподели пред мен.

На другата сутрин Рош му се обажда:

— Не знам какво сте си говорили двамата снощи, но трябва да ти кажа, че Стив Джобс е във възторг.

И така, ухажването продължава, като Скъли се преструва на незаинтересован, но не и недостъпен. Една февруарска събота Джобс пак взема самолета за Източното крайбрежие и наема лимузина до Гринич. Голямата нова къща на Скъли с огромни прозорци от пода до тавана му се вижда твърде натруфена, но е силно впечатлен от сто и петдесет килограмовите правени по поръчка врати от масивен дъб, които са толкова майсторски балансирани, че се отварят с пръст.

— Много му харесаха, защото и той като мен е перфекционист — спомня си Скъли.

Така започва опасният процес, при който омаяният Скъли вижда у Джобс качества, които харесва у себе си.

Скъли обикновено кара кадилак, но понеже предполага какъв е вкусът на госта му, взема на заем кабриолета „Мерцедес 450SL“ на жена си, за да го закара до заемащия около 60 хектара комплекс на „Пепси“ — толкова помпозен, колкото офисът на „Епъл“ е аскетичен. За Джобс това символизира разликата между новата борбена цифрова икономика и утвърдените компании от „Форчън 500“. По лъкатушеща алея посетителят минава през гладко окосени ливади и градина със статуи (включително творби на Роден, Мор, Калдер и Джакомети) и стига до сграда от бетон и стъкло, проектирана от Едуард Даръл Стоун. Огромният офис на Скъли има персийски килим, девет прозореца, малка градина, частен кабинет и собствена баня. Когато вижда фирмения фитнес, Джобс се удивява, че ръководството има зала със собствена сауна, отделно от помещението за обикновените служители.

— Това е тъпо.

Скъли бърза да се съгласи:

— Аз бях против. Понякога ходя да тренирам при работниците.

Следващата им среща е след няколко седмици в Купертино, където Скъли се отбива на връщане от конференция на бутилиращите фабрики на „Пепси“ в Хавай. Майк Мъри, отговарящ за маркетинга на „Макинтош“, подготвя екипа за посещението, но самият той не подозира каква е истинската му цел. „Пепси“ може да купи хиляди компютъра от нас в близките няколко години — обявява той във възторжено писмо до екипа на „Макинтош“. — „През последната година г-н Скъли и г-н Джобс се сприятелиха. Г-н Скъли е смятан за един от най-способните специалисти по маркетинг в големия бизнес. Затова нека да го посрещнем подобаващо.“

Джобс иска да зарази Скъли с ентусиазма си по отношение на „Макинтош“:

— Този продукт означава за мен повече от всичко друго, което съм правил. Искам ти да бъдеш първият външен човек, който го вижда.

С театрален жест изважда прототипа от един найлонов плик и демонстрира възможностите му.

Скъли е впечатлен колкото от машината, толкова и от самия Джобс.

— Държеше се повече като шоумен, отколкото като бизнесмен. Всяко движение изглеждаше прецизно, сякаш го е репетирал, за да постигне определен ефект.

Джобс е накарал Херцфелд и момчетата да подготвят специална демонстрация за забавление на Скъли.

— Няма да повярвате колко е умен — предупреждава Джобс.

Обяснението, че Скъли може да купи много макинтоши за „Пепси“, „намирисва на баламосване“ според Херцфелд.

— Зададе няколко въпроса, но не прояви голям интерес — спомня си Херцфелд. Той и досега не харесва Скъли. — Държеше се много помпозно. Само се преструваше, че се интересува от техника. Всички в маркетинга са такива — абсолютни позьори.

Нещата се задълбочават, когато Джобс отива в Ню Йорк през март 1983 г. Тогава ухажването прераства в заслепяваща любов.

— Убеден съм, че ти си нашият човек — заявява, докато се разхождат в Сентръл Парк. — Искам да дойдеш да работим заедно. Имам много да уча от теб.

Джобс, който има опит при общуването с по-възрастни покровители, знае как да погъделичка самолюбието на Скъли и да разсее колебанията му. Целта е постигната.

— Замая ме — признава по-късно Скъли. — Стив беше един от най-умните хора, които бях срещал. Преследваше идеите си със същия ентусиазъм, с какъвто и аз.

Скъли много се увлича по история на изкуството и затова кани госта си да посетят музея „Метрополитан“, за да провери дали наистина има желание да се учи от другите.

— Исках да видя как ще приеме една образователна лекция в област, в която е абсолютно бос.

Докато обикалят залите за Древна Гърция и Рим, Скъли започва да обяснява разликите между архаичната скулптура от VI в. пр.Хр. и статуите на Перикъл едно столетие по-късно. Джобс обожава да слуша за различни исторически събития, които е пропуснал през обучението си в колежа, и жадно попива информацията.