Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Нямам време да се занимавам с това сега — ядосано измърморва Джобс. — Има шейсет души, които дават всичко от себе си за „Макинтош“ и в момента ме чакат.

Изблъсква Аткинсън от вратата и отива да се срещне с преданите си служители. Произнася въодушевяваща реч, в която обявява, че е решил спора с аудиостудиото за името „Макинтош“. (В действителност проблемът още не е решен, но за момента едно леко изкривяване на действителността не е излишно.) Той вади бутилка минерална вода и символично кръщава прототипа, изложен на масата. В коридора Аткинсън чува веселите възгласи, въздъхва и се присъединява към колегите си. Започва купон с нудистко къпане в басейна, голям огън на плажа и силна музика цяла нощ. После ръководството на хотела ги помолва никога да не се връщат.

Друга от максимите на Джобс по време на този семинар е: „По-добре пират, отколкото някакъв си моряк във флота“. С това иска да събуди бунтарския дух на хората си, да ги подтикне да се държат като авантюристи, които се гордеят с работата си, но и не се свенят да присвояват творенията на другите. Сюзан Кеър обяснява:

— Искаше да ни внуши бунтарски дух. Да повярваме, че можем да изпреварим другите. Че можем да постигнем всичко.

За рождения ден на Джобс няколко седмици по-късно екипът наема един билборд на пътя за централния офис на „Епъл“, на който слагат плакат: „Честит рожден ден, Стив. Важен е пътят, а не целта. От Пиратите.“

В този дух програмистът Стив Капс решава да направи пиратско знаме. Изрязва парче черен плат и дава на Кеър да нарисува череп с кръстосани кости. Като капаче на едното око слага емблемата на „Епъл“. Една неделна вечер Капс се качва на покрива на новопостроената сграда на „Бандли“ 3 и закрепва знамето на един стълб от скелето, забравен от строителите. То се развява седмици наред, докато една нощ членове от екипа на „Лиса“ не го открадват, след което изпращат на екипа на „Мак“ бележка с искане за откуп. Капс повежда щурмови отряд, който нахлува във вражеския отдел и успява да отнеме знамето от секретарката, натоварена да го пази. Някои по-зрели членове на ръководството на „Епъл“ започват да се опасяват, че корсарският дух на Джобс става неуправляем.

— Издигането на флага беше глупава постъпка — смята Артър Рок. — Така казваха на останалите в компанията, че не ги бива.

Джобс обаче страшно харесва идеята и нарежда знамето да стои гордо на покрива до завършването на проекта „Макинтош“.

— Ние бяхме ренегати и искахме всички да разберат.

Ветераните в екипа „Мак“ се научават как да отстояват позицията си пред Джобс. Ако си вършат добре работата, той приема непокорството им, дори им се възхищава за това. През 1983 г. най-запознатите с полето за изкривяване на действителността откриват нещо друго — че при необходимост могат кротко да пренебрегват заповедите му. Ако се окажат прави, той оценява бунтарското поведение и непокорството им. В крайна сметка нали и той се държи така.

Най-показателният пример за това е свързан с избора на дисково устройство за „Макинтош“. В „Епъл“ има специален отдел за производство на устройства за съхраняване на информация и той разработва флопи с кодовото название „Туиги“, което може да чете и записва върху онези тънки, деликатни 5.25-инчови дискети, които по-възрастните читатели сигурно си спомнят. През пролетта на 1983 г. обаче, малко преди пускането на „Лиса“, става ясно, че „Туиги“ дава дефекти. Но понеже компютърът има твърд диск, това не е болка за умиране. „Мак“ обаче няма харддиск и затова проблемът е сериозен.

— Бяхме пред паника — споделя Херцфелд. — Използвахме само едно флопи „Туиги“ и нямахме твърд диск като резерва.

Екипът обсъжда проблема по време на семинара през януари 1983 г. и Деби Колман представя на Джобс данни за процента на дефектните флопита. Няколко дни по-късно той отива във фабриката на „Епъл“ в Сан Хосе, за да види как се произвежда „Туиги“. Повечето от половината се бракуват. Джобс побеснява. Почервенява като рак и започва да крещи и заплашва с уволнения. Боб Белвил, началникът на инженерите в „Мак“, спокойно го извежда на паркинга, за да се разходят и да обсъдят възможните решения.

Една от идеите на Белвил е да използват новото три и половина инчово флопи на „Сони“. При него дискетите са защитени с по-дебела пластмаса и могат да се поберат в джобче на риза. Друга възможност са произвежданите по лиценз на „Сони“ устройства на един дребен японски доставчик, „Алпс Електроникс“, който осигурява флопита за Apple II . Така ще им излезе по-евтино.