Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

За ужас на Джобс списанието обявява съществуването на незаконната му дъщеря Лиса Бренан, изоставена от него. Той знае, че Котке е човекът, издал тайната пред „Тайм“, и го смъмря в работния офис на „Мак“ пред петима-шестима колеги.

— Когато репортерът ме попита дали Стив има дъщеря на име Лиса, отговорих: „Ами че да!“ — спомня си Котке. — Не можеш да караш приятелите ти да отричат за извънбрачните ти деца. Няма да допусна мой приятел да се държи като задник и да отрича бащинството си. Той много се ядоса, чувстваше честта си наранена и ме упрекна пред всички, че съм го предал.

Онова, което най-много наранява Джобс обаче, е фактът, че в крайна сметка не са го избрали за мъж на годината. По-късно ми разказа:

Когато от „Тайм“ решиха да ме обявят за мъж на годината, бях на двайсет и седем и обръщах внимание на тези неща. Вълнувах се. Изпратиха Майк Мориц да събере материал. Бяхме връстници, аз бях преуспял и си личеше, че ми завижда, изглеждаше нервен. Материалът му беше пълен с гадости. Редакторите в Ню Йорк прочели какво е написал и казали: „Не можем да направим този човек мъж на годината.“ Беше много обидно, но си взех урок. Научих се да не обръщам внимание на тези неща, защото медиите са само един цирк. Пратиха ми списанието по куриер и си спомням, че го разпечатах, очаквайки да видя физиономията си на корицата. Там обаче имаше някаква скулптура на компютър. Рекох си: „Какво??“ После прочетох статията — беше толкова отвратителна, че се разплаках.

В действителност няма причина да смятаме, че Мориц е завиждал или нарочно е написал тенденциозен материал. Нито че Джобс е бил номиниран за мъж на годината, каквото и да си е мислил. През въпросната година старшите редактори (тогава аз бях младши редактор в списанието) решиха доста рано да посветят декемврийския брой на компютъра, а не на човек. Месеци предварително възложиха на известния скулптор Джордж Сегал да направи скулптурата на компютър за предната корица. Тогава главен редактор беше Рей Кейв.

— Никога не сме обсъждали Джобс като кандидат за мъж на годината — потвърждава той. — Не можеш да избереш един човек за олицетворение на компютъра, затова за първи път решихме да сложим неодушевен предмет. Никога не сме мислили да сложим нечие лице на корицата.

„Епъл“ пуска „Лиса“ през януари 1983 г. — цяла година, преди „Мак“ да стане готов — и Джобс плаща 5000 долара на Кауч заради баса. Въпреки че не участва в екипа на „Лиса“, той отива за представянето в Ню Йорк в качеството си на председател на управителния съвет и рекламно лице на „Епъл“.

От рекламния си консултант Реджис Маккена той е научил как да дава ефектни ексклузивни интервюта. Репортери от реномирани издания чакат реда си, за да прекарат един час с него в апартамента му в хотел „Карлайл“, където на масичка сред свежи цветя е монтиран един компютър „Лиса“. Според рекламната стратегия Джобс трябва да се концентрира върху този модел и да не споменава нищо за „Макинтош“, защото това би навредило на пазара. Той обаче не успява да се сдържи. В повечето статии, основани на интервютата от този ден — в „Тайм“, „Бизнесуийк“, „Уолстрийт Джърнал“ и „Форчън“ — се говори за „Макинтош“. „По-късно тази година «Епъл» ще пусне на пазара по-малко мощен и по-евтин вариант на «Лиса», наречен «Макинтош» — съобщава «Форчън». — Проектът е под личното ръководство на Джобс.“ В „Бизнесуийк“ го цитират: „Когато стане готов, «Мак» ще бъде най-невероятният компютър на света.“ Освен това признава, че „Мак“ и „Лиса“ са несъвместими. Това е като раждане на дете с вроден смъртоносен дефект.

И наистина, „Лиса“ е обречена на бавна смърт. Само две години след пускането й на пазара производството й е спряно.

— Беше твърде скъпа и се опитвахме да я продаваме на големи фирми, а специалността ни бе да обслужваме индивидуални потребители — признава Джобс по-късно.

За него обаче неуспехът има добра страна: само няколко месеца след пускането на „Лиса“ става ясно, че единствената надежда за „Епъл“ е в „Макинтош“.

С разрастването си през 1983 г. екипът на „Макинтош“ се премества от „Тексако Тауърс“ в централния комплекс на „Епъл“ на Бандли Драйв. Сградата на „Бандли“ 3 има просторно, модерно обзаведено фоайе с видеоигри, избрани от Бъръл Смит и Анди Херцфелд, стереоуредба „Тошиба“ с колони „Мартин Логан“ и стотина компактдиска. Програмистите се виждат през голяма стъклена преграда като риби в аквариум, а кухнята се зарежда ежедневно със сокове „Одуала“. С течение на времето фоайето се напълва с още играчки, най-забележителни от които са едно пиано „Бьозендорфер“ и мотоциклет BMW , които според Джобс внушават възхищение пред изящното изкуство.