Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Джобс стриктно контролира назначенията. Стреми се да взема само креативни, дяволито находчиви и леко непокорни хора. Софтуерните специалисти карат кандидата за работа да играе на „Дифендър“, любимата видеоигра на Смит. Джобс му задава нестандартни въпроси, за да провери способността му да мисли, когато е поставен в неочаквани ситуации. Един ден с Херцфелд и Смит интервюират кандидат за мениджър, за когото още с влизането му става ясно, че е прекалено ограничен и стандартно мислещ, за да ръководи програмистите в аквариума. Джобс го подлага на безжалостна словесна атака:

— На колко години се чука за първи път?

Кандидатът се стъписва:

— Моля?

— Какво — да не си девствен?

Кандидатът седи безмълвно и се черви, затова Джобс сменя темата:

— Колко пъти си вземал ЛСД?

Херцфелд си спомня:

— Горкият човечец смени няколко разцветки на червено, затова се опитах да го спася, като му зададох лесен технически въпрос.

Когато обаче кандидатът понечва да отговори, Джобс го прекъсва с думите „Дрън-дрън-дрън“. Смит и Херцфелд за малко да се пръснат от смях.

— Май не съм за тази работа — измърморва клетият кандидат и става да си ходи.

Въпреки противното си поведение Джобс умее да поддържа бойния дух на екипа си. След като смачка самочувствието на някого, той му помага да се изправи и го кара да се чувства така, сякаш участието му в проекта „Макинтош“ е съдбовна мисия. На всеки шест месеца води екипа на двудневни семинари в някой близък курорт.

През септември 1982 г. отиват в Пахаро Дюнз край Монтерей. Петдесетина членове на отдела „Мак“ се събират пред камината в наетата вила. Джобс сяда на масата пред тях. Говори тихо няколко минути, после става, отива при дъската, монтирана на статив, и започва да записва мислите си.

Първата е: „Никакви компромиси“. Това е принцип, който носи както ползи, така и вреди. В информационните технологии често се допускат компромиси. За разлика от тях „Мак“ трябва да стане „безумно върховен“. Той обаче ще е готов най-рано след година и половина — много голямо закъснение. След като определя нов ориентировъчен срок, Джобс заявява:

— Предпочитам да изпуснем срока, отколкото да прецакаме нещо.

Друг ръководител на проекта навярно би допуснал някои компромиси и би определил дата за завършване, след която да не могат да се правят промени. Не и Джобс. На дъската той изписва друга максима: „Не е готово, докато не излезе на пазара.“

После набляга върху будистката сентенция, за която по-късно ми сподели, че му била любима: „Важна е не целта, а пътят, който си извървял до нея.“ За него хората от „Мак“ са специален екип, изпълняващ велика мисия. Някой ден всички те ще си спомнят за съвместното си пътешествие и забравили лошите моменти, ще осъзнаят, че това е едно от най-вълшебните преживявания в живота им.

В края на изказването му някой пита дали не трябва да проучат как са настроени потребителите.

— Не — отговаря той, — защото потребителите не знаят какво искат, докато не им го покажем. — После изважда устройство с размера на тетрадка. — Искате ли сега да ви покажа нещо интересно?

Отваря устройството, което се оказва модел на компютър, който човек може да държи в скута си, с клавиатура и захлупващ се монитор.

— Ето това си мечтая да направим до края на 80-те.

Те са на път да създадат компания, която ще измисли бъдещето.

През следващите два дни се изказват ръководителите на различните екипи в отдела и влиятелният анализатор в областта на информационните технологии Бен Роузън. Вечерите се забавляват с партита около басейна и танци. Накрая Джобс се изправя пред всички и произнася слово:

— Работата, която петдесет души вършат тук, съвсем скоро ще разтърси цялата вселена. Знам, че понякога е трудно да се общува с мен, но това е най-забавното нещо, което съм правил в живота си.

Години по-късно повечето от присъствалите тогава си спомнят с пренебрежение моментите на „трудно общуване“ и са съгласни, че наистина са разтресли света и това е бил най-забавният период в живота им.

На следващия семинар, в края на януари 1983 г., когато „Лиза“ е пусната на пазара, тонът е друг. Четири месеца по-рано Джобс е написал на дъската си: „Никакви компромиси“. Този път една от максимите му е: „Истинският творец се справя навреме“. Нервите са обтегнати. Аткинсън е бил пренебрегнат при интервютата по случай пускането на „Лиса“, затова нахълтва в хотелската стая на Джобс и заплашва, че ще напусне. Стив се опитва да омаловажи пропуска, но инженерът не се успокоява.