Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Затова Джобс и Марккула се обръщат към специалист по набиране на квалифицирани кадри — общителния Джери Рош — да им намери човек. Решават да не търсят ръководител от техническия бранш; трябва им някой с опит в маркетинга и рекламата, достатъчно обигран в акробатиките на Уолстрийт. Рош се прицелва в най-нашумелия за момента майстор в тази област, Джон Скъли — президент на отдел „Пепси-кола“ в „Пепси“, чиято кампания „Предизвикателството на Пепси“ се превръща в рекламен триумф. Когато отива да говори пред студенти по икономика в „Станфорд“, Джобс чува добри неща за Скъли, който е изнасял лекция по-рано. Затова казва на Рош, че с удоволствие ще се срещне с него.

Кариерата на Скъли започва много различно от тази на Джобс. Майка му е представител на хайлайфа в Манхатън, която винаги излиза с бели ръкавици, а баща му — уолстрийтски адвокат. Скъли учи в реномираното училище „Сейнт Марк“, после завършва архитектурен дизайн в университета „Браун“ и икономика в „Уортън“. Издига се в йерархията на „Пепси“ като пълен с нови идеи специалист по маркетинг и реклама, без особен интерес към разработването на продукти и информационните технологии.

Скъли отива в Лос Анджелис, за да прекара коледните празници с двете си големи деца от предишен брак. Завежда ги в един магазин за компютри и там остава удивен от лошото представяне на продуктите. Когато децата го питат защо толкова се впечатлява от това, отговаря, че му предстои среща със Стив Джобс в Купертино. Това направо ги втрещява. Макар че са израснали между филмови звезди, за тях Джобс е истинска знаменитост. Реакцията им кара Скъли да погледне по-сериозно на перспективата да стане негов шеф.

Когато пристига в офиса на „Епъл“, остава изненадан от скромното обзавеждане и непринудената атмосфера.

— Повечето хора бяха облечени по-небрежно и от чистачите в „Пепси“ — отбелязва той.

На обяд Джобс рови мълчаливо в чинията си със салата, но щом Скъли споделя, че за повечето бизнесмени компютрите носят повече главоболия, отколкото полза, превключва на проповеднически тон:

— Ние искаме да променим начина, по който хората използват компютрите.

По време на полета към дома Скъли прави резюме от осем страници на идеите си за популяризиране на компютрите пред частни клиенти и фирмени ръководители. На места материалът изглежда доста дилетантски, с подчертани изрази, схеми и квадратчета, но е показателен за ентусиазма на Скъли да измисли начин за продаване на нещо по-интересно от безалкохолни напитки. Сред препоръките му са: „Да се инвестира в реклама, която да заплени потребителя с потенциала на «Епъл» да обогати живота му!“ Все още не му се иска да напуска „Пепси“, но Джобс го заинтригува.

— Бях завладян от младостта, дързостта и таланта му, затова реших, че ще е забавно да го опозная по-добре — спомня си той.

Уговарят се за нова среща в Ню Йорк, която се осъществява през януари 1983 г. при представянето на „Лиса“ в хотел „Карлайл“. След цял ден скучни изявления пред пресата за изненада на екипа на „Епъл“ в апартамента идва неканен гост. Джобс разхлабва вратовръзката си и представя Скъли като президент на „Пепси“ и потенциален голям клиент. Докато Кауч демонстрира възможностите на „Лиса“, основателят на „Епъл“ вмъква ентусиазирани коментари, изпъстрени с любимите му думи „революционен“ и „невероятен“, като твърди, че тази машина ще промени коренно общуването между човека и компютъра.

После отиват в ресторант „Четири сезона“ — лъскаво сборище на богатите и влиятелните. Докато Джобс похапва вегетарианско ястие, Скъли разказва за маркетинговия успех на „Пепси“. Кампанията „Поколението на Пепси“ продавала не просто продукт, а стил на живот и оптимистичен мироглед.

— Мисля, че имам шанс да създадем поколението на „Епъл“ — вдъхновено възкликва Джобс.

„Предизвикателството на Пепси“, точно обратното, е фокусирано върху продукта; то представлява комбинация от реклами, събития и медийни кампании с цел да се създаде повече шум. Джобс отбелязва, че точно това се е стремил да направи с Реджис Маккена — да превърне представянето на нов продукт в момент на всенароден ентусиазъм.

Разговорят почти до полунощ.

— Това беше една от най-вълнуващите вечери в целия ми живот — признава Джобс, докато Скъли го изпраща до „Карлайл“. — Не мога да ти опиша колко се забавлявах.

След като се връща у дома си в Гринич, Кънектикът, Скъли не може да заспи. Общуването с Джобс е много по-интересно от работата с бутилки.