Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Да ме извинявате, ама още не съм се обзавел — казва Джобс. — Нямам време да се занимавам с това.

Това е един от трайните му недостатъци — взискателността и спартанският му начин на живот го карат да се въздържи от покупката на мебели, които не го вдъхновяват. За момента обзавеждането му се състои от лампа с цветен абажур, старинна маса и видеоуредба с телевизор „Тринитрон“ на „Сони“, но вместо столове и кресла използва дунапренени възглавнички. Скъли се усмихва и погрешно вижда в това прилика със собствения си „забързан и аскетичен начин на живот в тесен нюйоркски апартамент“ в началото на кариерата си.

Джобс споделя убеждението си, че ще умре млад, и затова трябва да постигне бързи успехи, за да остави следа в историята на Силициевата долина.

— Всички сме за малко на тази земя — заявява пред семейство Скъли, докато седят на масата. — Човек получава възможност да постигне само няколко велики неща. Никой не знае колко време му остава. Аз също не знам, но имам предчувствие, че трябва да постигна много неща, докато съм все още млад.

През първите месеци на познанството си двамата със Скъли разговарят по десетина пъти дневно.

— Със Стив се сдушихме. Почти постоянно бяхме заедно — разказва Скъли. — Разбирахме се с половин дума.

Джобс постоянно му прави комплименти. Когато се срещнат да обсъждат нещо, казва неща от рода на: „Ти си единственият, който ще ме разбере.“ Двамата често повтарят — толкова често, че понякога изглежда обезпокоително — колко са щастливи, че се познават и работят заедно. Скъли постоянно вижда прилики между себе си и Джобс и не пропуска да ги изтъкне:

Единият довършваше изреченията на другия, защото винаги бяхме на една вълна. Стив имаше навик да ме буди в два през нощта, за да сподели някоя внезапно хрумнала му идея. „Здрасти, аз съм“ — казваше невинно, без изобщо да си дава сметка колко е часът. Интересно, че и аз правех така през първите си години в „Пепси“. Стив често разпердушинваше презентацията, която трябваше да направи на другия ден; махаше цели слайдове. Аз също правех така в началото в „Пепси“, докато се опитвах да превърна публичните презентации във важен управленски инструмент. Като млад ръководител винаги съм бил припрян и често имах чувството, че нещо ще стане по-добре, ако го направя сам. Стив беше същият. Понякога ми се струваше, че гледам филм, посветен на мен, в който той играе моята роля. Приликите бяха невероятни и точно на тях се дължи удивителната симбиоза, която развихме.

Това усещане е измамно и неминуемо предвещава бедствие. Джобс си дава сметка за това доста рано:

— Имахме различни разбирания за света, хората, ценностите. Започнах да осъзнавам това няколко месеца след идването му. Не усвояваше бързо новите неща, а хората, които искаше да лансира, обикновено бяха некадърници.

Въпреки това решава да манипулира Скъли, като насърчава убеждението му, че двамата си приличат. Колкото повече го манипулира, толкова повече започва да го презира. Внимателните наблюдатели в екипа „Мак“ като Джоана Хофман скоро осъзнават какво се случва и че така неизбежният разрив ще бъде още по-апокалиптичен.

— Стив караше Скъли да се чувства необикновен — споделя тя. — Скъли никога не беше изпитвал това усещане. Главозамая се, защото Стив му вменяваше цял куп качества, които не притежаваше. Когато стана ясно, че няма тези достойнства, изкривената действителност на Стив породи взривоопасна ситуация.

След време симпатиите на Скъли също започват да отслабват. Важна слабост при опита да управлява една нефункционална компания е желанието му да се хареса на другите — една от многото черти, които го отличават от Джобс. Той е възпитан човек и затова се дистанцира от грубото държане на Стив към колегите си.

— Понякога отивахме в офиса в единайсет вечерта и те му показваха някоя програма — спомня си Скъли. — Случваше се дори да не я погледне. Просто заявяваше, че за нищо не става. „Как може толкова лесно да я отхвърлиш?“ — питах го, а той отговаряше: „Сигурен съм, че ще я направят по-добре.“

Скъли се опитва да го превъзпита. Веднъж му казва:

— Трябва да се научиш да се сдържаш.

Джобс се съгласява, но просто не е в негов стил да внимава и да преценява докъде да стигне в изразяването на чувствата си.

Скъли започва да подозира, че непостоянният характер на Джобс и безотговорното му отношение към служителите се коренят в някакъв психологически проблем, може би дори в наченки на лека циклофрения. Настроенията му рязко се променят — ту го обхваща рязка възбуда, ту депресия. Понякога изпада в гневни словоизлияния и се налага Скъли да го успокоява.