Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— След двайсет минути отново ми се обаждаха, защото Стив пак си изпуснал нервите.

Първото им сериозно противоречие е ценовата политика за „Макинтош“. Моделът е замислен като машина за 1000 долара, но промените, въведени от Джобс, вдигат цената на 1995 долара. Когато започват да обсъждат масовото пускане на пазара и рекламната кампания, Скъли решава, че трябва да я качат с още 500. За него разходите за маркетинга са част от производствените и трябва да се включат в крайната цена. Джобс ожесточено се противопоставя:

— Това ще унищожи всичко, което символизираме. Искам да направя революция, не да изстисквам печалби.

Скъли заявява, че трябва да избира между две неща: или да задържи цената на 1995 долара, или да лансира мащабна рекламна кампания, но не и двете едновременно.

— Това няма да ви хареса — казва Джобс на Херцфелд и другите инженери, — но Скъли настоява да предлагаме „Мак“ по 2495 вместо по 1995 долара.

Новината наистина ужасява хората му. Херцфелд изтъква, че са замислили „Мак“ като компютър за обикновените хора и прекаленото му оскъпяване е „предателство“ към принципите им. Затова Джобс обещава:

— Не се безпокойте, няма да го допусна!

В крайна сметка обаче Скъли се налага. Дори двайсет и пет години по-късно Джобс се вбесява при спомена за това решение:

— Това беше основната причина, поради която продажбите на „Макинтош“ зациклиха и „Майкрософт“ завладя пазара.

С това решение в него се загнездва чувството, че губи контрол над продукта и фирмата си, а това е толкова опасно, колкото да притиснеш див звяр, без да му оставиш възможност за отстъпление.

Лайтмотив на хавайската конференция на търговския отдел на „Епъл“ през октомври 1983 г. става един скеч, базиран върху телевизионното предаване „Намери си гадже“. Джобс играе водещия, а тримата съперници, които е убедил да дойдат с него в островния щат, са Бил Гейтс и двама други бизнесмени в компютърната област, Мич Капър и Фред Гибънс. Тримата заемат местата си под звънката музика на шоуто. Гейтс, с вид на гимназист, получава бурни аплодисменти от 750-те търговци на „Епъл“, когато заявява:

— През 1984 г. „Майкрософт“ очаква половината от приходите й да дойдат от програмни продукти за „Макинтош“.

Джобс, гладко избръснат и превъзбуден, се усмихва широко и пита госта дали новата операционна система на „Мак“ ще се наложи като нов стандарт при компютрите. Гейтс отговаря:

— За да се наложи нещо като стандарт, не е достатъчно да бъде малко по-различно от всичко останало. Трябва да е нещо наистина ново и да стимулира въображението на хората. От всички машини, които съм виждал, „Макинтош“ е единствената, отговаряща на това условие.

Но въпреки тези думи на Гейтс „Майкрософт“ постепенно се отклонява от първоначалния си път на сътрудничество с „Епъл“ и все повече се превръща в конкурент. Компанията продължава да пише програми като Word за „Макинтош“, но бързото нарастване на приходите й идва от операционната система, която подготвя за персоналния компютър на IBM . Предишната година са продадени 279 000 бройки от Apple II и 240 000 компютъра на IBM и сродни с него. През 1983 г. обаче числата драстично се различават: 420 000 на Apple II и 1.3 милиона на IBM . В същото време двете нови творения — Apple III и „Лиса“ — са мъртвородени.

Точно когато търговският отдел на „Епъл“ се събира на Хавайските острови, тази промяна на пазара се набива в погледа на читателите от предната корица на „Бизнесуийк“. Заглавието гласи: „И наградата за персонален компютър печели… IBM .“ Статията разказва за подема на фирмата в областта компютрите: „Битката за надмощие вече е решена. Със зашеметяваща блицкампания IBM завзе над 26% от пазара само за две години и се очаква през 1985 г. да владее половината. Други 25% остават за машини, съвместими с тези на IBM .“

Така става още по-належащо „Макинтош“ да спаси положението. Пускането му на пазара е предвидено за януари 1984 г., три месеца след срещата в Хавай. На конференцията Джобс решава да забие ножа до кокала. Излиза на подиума и описва всички грешки, допуснати от IBM от 1958 г. до момента; после с мрачен тон заявява, че сега фирмата се опитва да наложи монопол върху целия пазар на персонални компютри.

— Дали Големият син брат ще завладее цялата компютърна индустрия? Целия информационен век? Нима Джордж Оруел е бил прав за 1984?