Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Останах с усещането, че мога да стана учител на гениален ученик — разказва Скъли. В него се затвърждава впечатлението, че двамата много си приличат. — Видях в него себе си на млади години. Аз също бях нетърпелив, инатлив, арогантен, пламенен. В главата ми гъмжеше от идеи, които често изместваха всичко друго. И аз не можех да търпя онези, които не отговаряха на изискванията ми.

Двамата продължават разходката и Скъли споделя, че през отпуските ходи на левия бряг на Сена в Париж да рисува. Ако не бил станал бизнесмен, щял да стане художник. Джобс отговаря, че ако не работел с компютри, най-добре си се представял като поет в Париж. Спускат се по „Бродуей“ до сградата на „Колъни Рекърдс“ на Четирийсет и девета улица, където Джобс показва на събеседника си музиката, която харесва: Боб Дилън, Джоан Бейз, Ела Фицджералд и джазмените от „Уиндам Хил“. После отиват пеша до небостъргача „Сан Ремо“, където Джобс смята да си купи двуетажен луксозен апартамент на последния етаж.

Връзката им е окончателно скрепена на една от терасите на жилището, като Скъли остава долепен до стената, защото се бои от високото. Най-напред обсъждат финансовата страна.

— Казах му, че искам 1 милион заплата плюс 1 милион бонус при подписване на договора — разказва Скъли.

Джобс отговаря, че приема, дори да трябва да ги плаща от собствения си джоб.

— Трябва да уредим тези неща, защото ти си най-добрият, когото съм срещал. Знам, че си идеален за фирмата, а „Епъл“ заслужава най-доброто.

Добавя, че никога до момента не е работил с човек, когото истински е уважавал, но е сигурен, че Скъли може да го научи на много неща. Докато говори, гледа събеседника си с онзи натрапчив немигащ поглед.

Въпреки това Скъли още се колебае и намеква, че може би трябва просто да си останат приятели и той да съветва Джобс неофициално:

— Винаги, когато идваш в Ню Йорк, с удоволствие ще ти отделям време.

По-късно разказва за този кулминационен момент:

— Стив наведе глава, сякаш гледаше земята. След тягостна, смущаваща пауза ме погледна предизвикателно и каза нещо, което никога няма да забравя: „Ще бъдеш ли удовлетворен, ако цял живот продаваш газирани сокчета, вместо да променяш света?“

От тези думи Скъли го заболява повече, отколкото от удар с юмрук. Отговорът може да бъде само един.

— Притежаваше невероятното умение винаги да постига каквото иска, да преценява хората и да избира най-подходящите думи, с които да им повлияе — спомня си той. — За първи път от последните четири месеца осъзнах, че не мога да му откажа.

Докато зимното слънце се спуска над хоризонта, двамата слизат от апартамента, пресичат парка и отиват в „Карлайл“.

Скъли пристига в Калифорния точно навреме за фирмения семинар на „Епъл“ през май 1983 г. в Пахаро Дюнз. Въпреки че си е взел само един официален костюм, той трудно се нагажда към непринудената атмосфера. Джобс се настанява в предната част на конферентната зала, сяда на земята в поза лотос и разсеяно мърда пръстите на босите си крака. Скъли се опитва да въведе някакъв дневен ред; иска да обсъдят как ще представят продуктите — Apple II , Apple III , „Лиса“ и „Мак“ — така, че да се отличават един от друг. Дискусията обаче се превръща в хаотично обсъждане на идеи, оплаквания и спорове.

В един момент Джобс обвинява екипа на „Лиса“, че са направили неуспешен продукт.

— Ами твоят „Макинтош“ къде е? — контрира някой. — По-добре изчакай да видиш как ще върви твоят продукт, преди да критикуваш.

Скъли е потресен. В „Пепси“ никой не би си позволил да се държи така предизвикателно към председателя на компанията.

— А пък при тях всички се караха със Стив! — спомня си той.

Това го подсеща за вица, който чул от един рекламен агент на „Епъл“: „Каква е разликата между «Епъл» и скаутска организация? Това, че скаутите имат възрастни ръководители.“

Насред препирните стаята се разлюлява от леко земетресение. „Бягайте на плажа!“ — изкрещява някой. Всички хукват навън към морето. После някой друг извиква, че при предишното земетресение се образували големи вълни, и всички побягват обратно нагоре. „Нерешителността, противоречивите съвети, чувството за надвиснало бедствие бяха само бледи предвестници на онова, което щеше да се случи“ — пише по-късно Скъли.

Една съботна сутрин Джобс кани него и жена му Лизи на закуска. По това време живее в хубава, но незабележителна къща в стил тюдор в Лос Гатос с приятелката си Барбара Ясински — умна и сдържана красавица от фирмата на Реджис Маккена. Лизи донася тиган и прави вегетариански омлети. (Джобс временно се е отказал от строгото вегетарианство.)