Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Джобс не е особено щедър. За кратко създава фондация, но установява, че не може да понася човека, когото е назначил да се грижи за нея, защото постоянно му приказва за „инвестиционна“ филантропия и как да „издейства“ благодеяния. Джобс презира хората, които парадират с човеколюбието си или си въобразяват, че те са го измислили. Преди това без много шум изпраща 5000 долара за фондация „Сева“ на Лари Брилиант за борба срещу болестите на бедността и дори приема да стане член на управителния съвет. Но когато, точно след пускането на акциите, Брилиант довежда в „Епъл“ няколко души от ръководството, за да просят дарения, Джобс не е никак отзивчив. Вместо да им даде пари, проучва как може с един подарен Apple II и една програма VisiCalc да улесни фондацията за провеждането на едно планирано изследване на слепотата в Непал.

Най-щедър подарък прави на родителите си, Пол и Клара Джобс, на които дава акции за 750 000 долара. Те продават една част, за да изплатят ипотеката на дома си в Лос Алтос, и организират малко празненство по този повод.

— За първи път нямаха да изплащат ипотека — спомня си Джобс. — Бяха поканили шепа приятели на почерпка; беше много трогателно. — Въпреки това те не смятат да си купуват по-хубаво жилище. — Нямаха такова желание. Харесваха досегашния си живот.

Единственият лукс, който си позволяват, са ежегодните пътувания с кораб. По думите на Джобс, плаването през Панамския канал е „голяма емоция за татко“, защото му напомня как минавал оттам с военния катер, на път да се уволни в Сан Франциско.

С успеха на „Епъл“ неговият създател се прочува. Inc. е първото списание, което слага снимката му на корицата си — през октомври 1981 г. „Този човек промени бизнеса завинаги“ — гласи надписът отдолу. Джобс е сниман с прилично подстригана брада и сресана дълга коса, по дънки, официална риза и сако, което изглежда малко по-лъскаво от необходимото. Стои наведен над един Apple II и гледа право към обектива с хипнотизиращия поглед, който е усвоил от Робърт Фридланд. „Когато Стив Джобс заговори, в думите му звучи задъханият ентусиазъм на човек, който вижда бъдещето и е сигурен, че то ще се случи“ — обявява списанието.

„Тайм“ следва примера на Inc. през 1982 г. с една поредица статии за млади предприемачи. На корицата отпечатват рисунка на Джобс, отново с хипнотичния му поглед. Според статията той „почти съвсем сам създаде компютърната индустрия“. Приложените биографични бележки, дело на Майкъл Мориц, гласят: „На 26 Джобс оглавява компания, която само преди шест години се е помещавала в спалнята му и в гаража на родителите му, но тази години се очаква да реализира продажби за 600 милиона… Като изпълнителен директор Джобс понякога се държи капризно и грубо към подчинените си. «Трябва да се науча да сдържам емоциите си» — признава той.“

Въпреки славата и състоянието си той все още се възприема като дете на алтернативната култура. При едно посещение в „Станфорд“ сваля скъпото си сако и обувки, качва се на една маса и сяда в поза лотос. Студентите му задават въпроси като кога ще се вдигне цената на акциите на „Епъл“, но той махва пренебрежително. Заговаря за идеите си за бъдещи продукти, например един ден да направи компютър, голям колкото обикновена книга. След като въпросите, свързани с бизнеса, свършват, Джобс на свой ред започва да разпитва изтупаните студенти: „Колко от вас са девствени?“ Чува се смутено кискане. „Колко от вас са пробвали ЛСД?“ Последва още нервен смях и само един или двама вдигат ръце. По-късно Джобс се оплаква, че хората от младото поколение са по-големи материалисти и кариеристи от неговото:

— Когато учех, 60-те тъкмо бяха минали и навсякъде цареше една всеобща целеустременост. Сега студентите дори не мислят идеалистично, или поне не колкото тогава. — Неговото поколение било друго. — Вятърът на идеализма от 60-те все още духа в гърба ни и повечето познати на моята възраст носят това чувство в себе си.

Джеф Раскин е от хората, които или будят възхищение у Стив Джобс, или го нервират. В случая и двете са в сила. Философски настроен, ту весел, ту замислен, Раскин е учил информатика, преподавал е музика и сценично изкуство, ръководил е камерна оперна трупа и е режисирал протестен театър. През 1967 г. защитава докторантура в Калифорнийския университет в Сан Диего, в която твърди, че компютрите трябва да имат не текстов, а графичен интерфейс. Когато му дотяга да преподава, наема въздушен балон, прелита над къщата на ректора и изкрещява, че напуска.