Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

От екипа искат мишката да мести лесно курсора във всички посоки, не само нагоре-надолу и наляво-надясно. Това налага да се използва топче, а не обичайните две колелца. Един от инженерите заявява на Аткинсън, че няма начин такава мишка да се пусне за серийно производство. Вечерта Аткинсън се оплаква на Джобс, а когато отива на работа следващата сутрин, установява, че инженерът вече е уволнен. На първата среща с Аткинсън заместникът заявява: „Аз ще направя мишката.“

Известно време Аткинсън и Джобс са най-добри приятели, почти всяка вечер се хранят заедно в „Добра земя“. Джон Кауч и професионалните инженери в екипа на „Лиса“ обаче, всички — суховати бивши служители на „Хюлет-Пакард“, се възмущават от намесата на Джобс и честите обиди. Освен това се разминават във вижданията си. Джобс иска да създаде „народен компютър“ — прост и евтин продукт за масово ползване.

— Имаше сериозни разногласия между хората като мен, които искаха една лека машина, и момчетата от „Хюлет-Пакард“ като Кауч, които се целеха в корпоративния пазар — спомня си той.

Майк Скот и Майк Марккула се стремят да въведат някакъв ред в „Епъл“ и нетолерантното поведение на Джобс все повече ги безпокои. Затова през септември 1980 г. тайно планират реорганизация на фирмата. Кауч става неоспорим шеф на проекта „Лиса“. Джобс губи контрол върху компютъра, който е кръстил на дъщеря си. Освен това му отнемат ролята на вицепрезидент на отдела за изследвания и развитие и го правят председател на управителния съвет без управленски правомощия. Тази позиция му позволява да остане официален представител на „Епъл“, но го лишава от реална власт. Обидата е жестока.

— Ядосах се и се почувствах предаден от Марккула — споделя той. — Двамата със Скоти смятаха, че не ме бива да управлявам проекта „Лиса“. Дълго време бях в мрачно настроение.

Когато през 1977 г. Майк Марккула се присъединява към Джобс и Возняк и заедно създават „Епъл Къмпютър Корпорейшън“, те оценяват компанията на 5309 долара. Само четири години по-късно решават да я направят публично дружество. Това поражда най-голямото търсене на акции след продажбата на „Форд“ през 1956 г. В края на декември 1980 г. „Епъл“ е оценена на 1.79 милиарда долара. Да, милиарда ! В този процес триста души стават милионери.

Даниел Котке не е сред тях. Той е духовен съмишленик на Джобс в университета, в Индия и в квартирата, където живеят заедно по време на проблемите с Крисан Бренан. Котке влиза във фирмата, когато „Епъл“ още се помещава в гаража на Джобс, и продължава да работи за нея като редовен служител. Позицията му обаче не е достатъчно висока, за да бъде включен в разпределянето на опции (права за закупуване на дялове) преди първата разпродажба на акции.

— Имах пълно доверие на Стив и бях сигурен, че ще се погрижи за мен, както аз се бях грижил за него, затова не настоявах — разказва Котке.

Официалното обяснение защо не е получил опции за закупуване на акции е, че бил техник на почасова работа, а не инженер на пълна заплата, което е условието за вземане на дял. Дори при това положение съвсем заслужено би могъл да получи „учредителски акции“, но Джобс решава да не му даде.

— Стив е пълната противоположност на „лоялен“ — смята Анди Херцфелд, един от първите инженери на „Епъл“, който въпреки това запазва приятелските си отношения с него. — Той е антилоялен. Има навик да изоставя най-близките си хора.

Котке решава да притисне Джобс, като се навърта около кабинета му и търси възможност да постави въпроса. При всяка среща обаче Джобс го отпраща.

— Най-обидното е, че Стив не ми каза, че не отговарям на условията, за да получа опции — спомня си Котке. — Като приятел поне това трябваше да ми каже. Когато го питах за акциите, той ме пращаше при шефа на отдела ми.

Накрая, близо шест месеца след пускането на акциите, Котке събира кураж да влезе при Джобс и да постави ребром въпроса. Джобс обаче го приема толкова хладно, че той се вцепенява.

— Задавих се, разплаках се и не можах да му кажа нищо — спомня си той. — От приятелството ни не бе останала и следа. Беше много тъжно.

Род Холт, инженерът, който прави първото захранване на Apple II , получава много опции и се опитва да умилостиви Джобс.

— Трябва да направим нещо за твоя приятел Даниел — казва му той. — Колкото му дадеш ти, толкова ще му дам и аз.