Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Хоуви приема.

Подобренията не са само в подробностите, а в цялата концепция. Мишката на „Ксерокс“ не може да се използва за преместване на прозорец върху екрана. Инженерите на „Епъл“ измислят интерфейс, който не само позволява да се „влачат“ прозорци и файлове, а дори и да бъдат пускани в папки. Системата на „Ксерокс“ изисква от потребителя да избере команда за всяко действие, което иска да извърши, от оразмеряването на прозорците до промени в разширенията на файловете. Системата на „Епъл“ превръща идеята за компютър, симулиращ работно бюро, във виртуална реалност, която позволява на ползвателя да хваща, променя и премества обекти. Освен това инженерите на „Епъл“ работят в тандем с дизайнерите — под ежедневните натяквания на Джобс — за подобряване на изгледа. Те добавят симпатични икони, спускащи се менюта и възможността за отваряне на файлове и директории с двойно кликване.

Не би било справедливо да се твърди, че началниците на „Ксерокс“ са пренебрегнали създаденото от научния им отдел в ПАРК. Те дори се опитват да го внедрят и в този процес демонстрират защо доброто управление е важно поне колкото добрите идеи. През 1981 г., доста преди „Лиса“ и „Макинтош“ на „Епъл“, те пускат „Стар“ — машина с графичен интерфейс, мишка, битмапов дисплей, прозорци и симулация на работно бюро. Този компютър обаче е тромав (за запазването на по-голям файл са необходими няколко минути), скъп (16 595 долара на дребно) и предназначен главно за свързани в мрежа фирмени потребители. Оказва се пълен провал — продават едва 30 000 бройки.

Веднага след пускането на новия „Стар“ Джобс отива с екипа си в магазина на „Ксерокс“, за да го видят. Компютърът обаче му се струва толкова безполезен, че казва на колегите си, че не си струва да харчат пари за него.

— Отдъхнахме си — споделя той. — Видяхме, че не са го направили както трябва, а ние можем — и то на частица от тяхната цена.

Няколко седмици по-късно се обажда на Боб Белвил, един от хардуерните инженери в екипа на „Стар“ в „Ксерокс“.

— Всичко, което си постигнал в живота си, е пълен боклук — заявява му Джобс. — Затова я вземи да дойдеш да бачкаш за мен.

Белвил приема предложението; Лари Теслър — също.

Във въодушевлението си Джобс започва да се занимава с управлението на проекта „Лиса“, чието ръководство иначе е поверено на Джон Кауч, бивш инженер в „Хюлет-Пакард“. Джобс го изолира и директно контактува с Аткинсън и Теслър, за да внедряват идеите му, най-вече за дизайна на графичния интерфейс на „Лиса“.

— Обаждаше ми се, когато му скимнеше, може в два, може в пет сутринта — разказва Теслър. — Това много ме радваше, но дразнеше шефовете ми и останалите от проекта „Лиса“.

Казват на Джобс да не звъни на хората извън работно време. Той успява да се сдържи за известно време, но не за дълго.

Сериозен конфликт настъпва, когато Аткинсън решава, че екранът трябва да е с бял, а не с тъмен фон. Това е възможност за постигане на онова, към което се стремят двамата с Джобс: WYSIWYG („уизиуиг“) — съкратено от What You See Is What You Get („Виждаш каквото получаваш“). Тоест потребителят вижда на екрана онова, което ще получи, ако го отпечата.

— Хората от хардуерния екип скочиха на нож — спомня си Аткинсън. — Казаха, че така трябвало да използваме някакъв вид фосфор, който бил по-нетраен и щял да трепти много повече.

Аткинсън вика за подкрепа Джобс. Хардуерните инженери продължават да роптаят, но в крайна сметка го измислят.

— Стив не беше голям инженер, но умееше да преценява хората. Разбираше кога инженерите се инатят и кога са неуверени в себе си.

Едно от удивителните постижения на Аткинсън (с което толкова сме свикнали, че не се замисляме) е възможността прозорците да се припокриват на екрана така, че „горният“ да закрива „долните“. Аткинсън прави възможно тези прозорци да се местят, както човек прави с листата на бюрото си, като намиращите се отдолу стават видими, щом махнеш горните. За да се създаде илюзията на припокриващите се прозорци е необходимо сложно програмиране, свързано с така наречените „региони“. Аткинсън полага усилия да реализира този трик, защото му се струва, че е видял тази функция при посещението в „Ксерокс ПАРК“. Всъщност хората в ПАРК никога не са го постигнали и по-късно му казват, че са останали удивени, че той е успял.

— Почувствах окриляващата сила на наивността — споделя Аткинсън. — Успях, защото не знаех, че не може да се направи.

Той работи усилено и една сутрин е толкова замаян, че се блъска с корвета си в един паркиран камион и едва не загива. Джобс веднага отива да го види в болницата. „Много се притеснявахме за теб“, уверява го, когато пострадалият идва в съзнание. Аткинсън се усмихва и му отговаря: „Не се тревожи, не съм забравил да програмирам региони.“