Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Изследователският център на „Ксерокс“ в Пало Алто, известен със съкращението „Ксерокс ПАРК“, е основан през 1970 г. като „инкубатор“ на идеи в областта на цифровата технология. За добро или за зло, той се намира на безопасно разстояние — около 5000 километра — от трескавата търговска атмосфера в централата на „Ксерокс“ в щата Кънектикът. Алън Кей — един от новаторите, работещи там — има две важни максими, които допадат и на Джобс: „Най-добрият начин да предскажеш бъдещето е, като го измислиш“ и „Ако искаш сериозно да се занимаваш със софтуер, трябва сам да си правиш хардуера“. Кей има идея за създаването на малък персонален компютър, наречен „Дайнабук“, който ще е толкова лесен за използване, че с него ще си служат и деца. Затова инженерите в „Ксерокс ПАРК“ започват да разработват графика, която да замени всички писмени команди на DOS , отблъскващи обикновения човек. Така се създава съвременният настолен компютър. На екрана могат да се отварят много файлове и директории, а с помощта на мишка потребителят посочва и активира онези, които иска да използва.

Създаването на този графичен потребителски интерфейс ( graphical user interface , или съкратено GUI ) е улеснено от друго нововъведение на „Ксерокс“: битмап графиката. Дотогава повечето компютри проектират само символи на монитора. Потребителят натиска определен знак на клавиатурата и той се появява на екрана, обикновено във фосфоресциращ зелен цвят на тъмен фон. Тъй като има ограничен брой букви, цифри и символи, за постигането на това не се налага да се пишат сложни програми или да се използват мощни процесори. От друга страна, при битмап системата всяка отделна клетка (пиксел) на екрана се контролира от битове в компютърната памет. За да се изобрази нещо на монитора, например буква, процесорът трябва да сигнализира на всеки отделен пиксел дали да свети, или да стои тъмен, а при цветните монитори — какъв цвят да бъде. Това изисква по-голяма компютърна мощност, но дава възможност за красиви графики, различни шрифтове и атрактивни картинки.

Битовото изобразяване и графичните интерфейси стават отличителна черта на компютърните прототипи на „Ксерокс ПАРК“ като „Алто“ и използвания в него обектно-ориентиран програмен език Smalltalk . Джеф Раскин решава, че тези свойства са бъдещето на информационната техника. Започва да убеждава Джобс и другите си колеги в „Епъл“ да обменят опит с „Ксерокс ПАРК“.

Раскин има един проблем — Джобс го смята за нетърпим теоретик или, ако го цитираме дословно, „шибан скапаняк“. Затова Раскин вика на помощ приятеля си Аткинсън, който в очите на Джобс стои от другата страна на разделителната линия между „скапаняците“ и гениите, да го убеди да се поинтересува от случващото се в изследователския център на „Ксерокс“.

Това, което Раскин не знае, е, че Джобс подготвя по-сложна сделка. Инвестиционният отдел на „Ксерокс“ иска да участва във втората вълна на финансиране на „Епъл“ през лятото на 1979 г. Джобс им прави предложение: „Ще ви позволя да инвестирате един милион долара, ако ми разкриете тайните на ПАРК.“ „Ксерокс“ приема. Съгласяват се да покажат на „Епъл“ новата си технология, а в замяна получават право да закупят 100 000 акции по около 10 долара броя.

Година по-късно, когато „Епъл“ е разпродадена, дяловете на „Ксерокс“ с начална стойност 1 милион вече струват 17.6 милиона. Сделката обаче се оказва по-изгодна за „Епъл“. През декември 1979 г. Джобс отива с колегите си да видят технологията на „Ксерокс ПАРК“ и когато осъзнава, че не са му показали всичко, си издейства по-пълна демонстрация. Лари Теслър е един от учените в „Ксерокс“, извикани да направят представянето, и с вълнение показва постиженията си, които шефовете му в източните щати така и не оценяват. Другият участник в срещите обаче, Адел Голдбърг, е страшно възмутена, че фирмата й толкова лекомислено подарява съкровищата си.

— Беше изключително глупаво, абсолютно безумие, и аз решително се противопоставих на това, да даваме каквото и да било на Джобс — спомня си тя.

Адел Голдбърг успява да наложи позицията си на първата среща. Джобс, Раскин и ръководителят на екипа „Лиса“, Джон Кауч, са поканени в главното фоайе, където е сложен един „Алто“ на „Ксерокс“.

— Демонстрацията беше много ограничена, показахме само няколко програми, и то главно свързани с текстообработка — разказва Голдбърг.

Джобс обаче не остава доволен. Обажда се в централата на „Ксерокс“ и иска да види повече.