Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Няколко дни по-късно пак го канят и този път той довежда по-голям екип, включващ Бил Аткинсън и Брус Хорн — програмист на „Епъл“, който е работил в „Ксерокс ПАРК“. И двамата знаят какво да гледат.

— Когато отидох на работа, имаше голяма суматоха; казаха ми, че Джобс и няколко програмисти са в заседателната зала — спомня си Голдбърг.

Един от инженерите й се опитва да залъгва гостите с още функции на текстообработващата програма. Джобс обаче губи търпение и почва да крещи: „Стига с тия глупости!“ Хората от „Ксерокс“ се събират в отделна стая и решават да вдигнат още малко завесата. Съгласяват се Теслър да покаже на гостите програмния език Smalltalk , но само така наречената „официална“ версия.

— Това ще го [Джобс] баламоса и няма да се сети, че не е видял вътрешния вариант — казва на Адел началникът на екипа.

Оказва се, че грешат. Аткинсън и останалите са чели някои от статиите, публикувани от „Ксерокс ПАРК“, и разбират, че не им показват всички възможности на софтуера. Джобс телефонира на началника на инвестиционния отдел на „Ксерокс“, за да се оплаче; от централата в Кънектикът веднага се обаждат в изследователския център и нареждат Джобс и екипът му да получат достъп до всичко. Адел Голдбърг демонстративно си тръгва.

Когато Теслър най-после им показва истинските изобретения, хората от „Епъл“ се изумяват. Аткинсън седи втренчен в монитора; взира се толкова внимателно във всеки пиксел, че Теслър чувства дъха му във врата си. Джобс подскача наоколо и жестикулира възторжено.

— Скачаше толкова много, че не знам как изобщо следеше демонстрацията — спомня си Теслър. — Обаче виждаше всичко. Възкликваше удивено при всяко нещо, което показвах.

Джобс не спира да повтаря, че не може да повярва как още не са пуснали тази технология на пазара.

— Това е златна мина! — изкрещява. — Умът ми не го побира как „Ксерокс“ не е започнал да печели от това.

Демонстрацията на Smalltalk разкрива три удивителни черти. Първата е възможността компютрите да се свързват в мрежа; втората — начинът на действие на обектно-ориентираното програмиране. Джобс и хората му обаче не обръщат голямо внимание на тези особености, защото са твърде смаяни от третата — графичният интерфейс, станал възможен благодарение на битовото изобразяване на екрана.

— Почувствах се така, сякаш от очите ми се вдигна пелена — спомня си Джобс. — Така прозрях в бъдещето на компютрите.

След края на срещата в „Ксерокс ПАРК“ два часа по-късно Джобс закарва Бил Аткинсън обратно в офиса на „Епъл“ в Купертино. Кара с превишена скорост; устата и умът му работят трескаво. „Трябва да го направим!“, крещи той.

Това е възможността, която отдавна чака — да предлага на хората компютри с приветлив дизайн и функционалност на модерен домакински уред.

— Колко време ще ни трябва, за да го въведем? — пита той.

— Не мога да кажа със сигурност — отговаря Аткинсън. — Може би шест месеца.

Това е твърде оптимистична преценка, но и силно мотивираща.

Набегът на „Епъл“ върху „Ксерокс ПАРК“ се сочи като един от най-големите обири в историята на компютърната индустрия. Джобс понякога потвърждава тази гледна точка, и то с гордост. Веднъж казва:

— Пикасо има една сентенция: „Добрите художници копират; великите художници крадат.“ Ние никога не сме се свенили да крадем велики идеи.

Друго становище, също споделяно от Джобс, е, че случилото се е повече грешка на „Ксерокс“, отколкото обир от страна на „Епъл“.

— Те бяха обикновени копирачи, които не разбираха нищо от компютри — казва за ръководството на „Ксерокс“. — Провалиха се с най-успешното творение в компютърната история. „Ксерокс“ можеше да я владее цялата.

И в двете гледни точки има много истина, но и нещо повече. Тук пада сянката, както казва Т.С. Елиът, между зачатие и създаване. В света на иновациите новите идеи са само едната страна на уравнението. Реализирането им е не по-малко важно.

Джобс и колегите му инженери значително доразвиват идеите за графичен интерфейс, които виждат в ПАРК, и ги прилагат по начини, които „Ксерокс“ никога не би могъл да осъществи. Например мишката на „Ксерокс“ има три копчета, прекалено сложна е, струва 300 долара и не се движи плавно. Няколко дни след второто си посещение в ПАРК Джобс отива в една места фирма за индустриален дизайн, ИДЕО, и казва на съоснователя й Дийн Хоуви, че иска прост модел с едно копче, който да струва 15 долара. „И искам да мога да я използвам и върху пластмаса, и върху дънките си.“