Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Добре. Ще му дам нула — отговаря Джобс.

Както може да се очаква, Возняк възприема точно обратното поведение. Преди пускането на акциите за продажба той решава да продаде 2000 от своите опции на много ниска цена на четирийсет по-нисшестоящи служители. Повечето от тях спечелват достатъчно, за да си осигурят собствен дом. Возняк купува дома на мечтите си за себе си и жена си, но скоро тя се развежда с него и му взема жилището. По-късно той раздава от акциите си на служители, които смята, че са били ощетени, включително Котке, Фернандес, Уигинтън и Еспиноза. Всички обичат Возняк, още повече след този щедър жест, но някои споделят мнението на Джобс, че приятелят му е „адски наивен и инфантилен“. Няколко месеца по-късно на таблото за обяви във фирмата е закачен плакат, изобразяващ просяк. Някой написва отгоре: „Воз през 1990 г.“

Джобс не е наивен. Постарава се да сключи споразумение с Крисан Бренан преди разпродаването.

Той става рекламното лице на кампанията за продажба на акции и помага за избора на две инвестиционни банки, които да я проведат: традиционната уолстрийтска компания „Морган Стенли“ и нетрадиционната бутикова фирма „Хамбрехт и Куист“ от Сан Франциско.

— Стив се държеше много неуважително към хората от „Морган Стенли“, която беше доста реномирана фирма по онова време — спомня си Бил Хамбрехт.

„Морган Стенли“ планира да предлага акциите по 18 долара, макар да е пределно ясно, че цената им бързо ще скочи.

— Кажете ми какво ще се случи с акциите, на които сме сложили цена 18 долара — пита Джобс банкерите. — Не ги ли продавате на добрите си клиенти? Ако да, как можете да ми взимате 7% комисиона?

Хамбрехт признава, че системата е несправедлива, и по-късно измисля принципа на обратния търг за оценяване на акциите преди официалното им емитиране.

„Епъл“ пуска акциите си на борсата сутринта на 12 декември 1980 г. Банкерите вече ги оценяват по 22 долара. До края на деня цената се вдига на 29. Джобс отива в кантората на „Хамбрехт и Куист“ точно навреме за отварянето на пазара. Едва двайсет и пет годишен, той вече има 256 милиона долара.

И преди, и след като забогатява, всъщност през целия си живот — първо като бедняк, а после като милиардер — Стив Джобс има сложно отношение към парите. Той е хипи с антиматериалистически възгледи, натрупал състояние от изобретението на свой приятел (който иска да го даде безплатно на хората) и привърженик на дзен, който прави поклонническо пътуване до Индия, а после решава, че призванието му е да създаде голяма компания. И въпреки това тези тенденции не си противоречат, а се съчетават.

Джобс много обича материалните вещи, особено изящно проектираните и изработените като колите на „Порше“ и „Мерцедес“, ножовете „Хенкел“ и уредите „Браун“, мотоциклетите BMW , снимките на Ансел Адамс, пианата „Бьозендорфер“. При все това къщите, в които живее, независимо с колко пари разполага, не са никак впечатляващи и са толкова оскъдно обзаведени, че биха засрамили дори отшелник. Джобс никога не пътува с голям антураж, не ползва прислуга и дори няма бодигард. Купува си хубава кола, но винаги я кара лично. Когато Марккула го кани да си купят частен самолет „Лиърджет“, Джобс отказва (но в крайна сметка взема един „Гълфстрийм“ за „Епъл“). Също като баща си, той е доста опитен в пазарлъка с доставчиците, но не допуска желанието за печалба да надделее над стремежа му за създаване на безупречни продукти.

Трийсет години след трансформирането на „Епъл“ в акционерно дружество той разсъждава как му се е отразило това внезапно забогатяване:

Никога не съм се притеснявал за пари. Израсъл съм в семейство от средната класа, затова никога не съм се опасявал, че ще гладувам. В „Атари“ разбрах, че съм сносен инженер, тъй че винаги щях да имам с какво да се прехранвам. Когато бях в университета и в Индия, доброволно живеех бедно; водех доста скромен живот дори когато работех. Така от доста беден — което беше прекрасно, защото не се притеснявах за пари — изведнъж станах невероятно богат — когато също не се притеснявах за пари.

Наблюдавах хората от „Епъл“, които спечелиха много и се почувстваха длъжни да променят живота си. Някои си купиха ролс-ройси и по няколко къщи, всяка — с иконом и шеф на иконома. Жените им си направиха пластични операции и се превърнаха в онзи странен вид хора. Аз не исках да живея така. Това беше безумно. Зарекох се да не позволявам парите да развалят живота ми.