Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Първото скарване става по повод предаността на Раскин към маломощния микропроцесор „Моторола 6809“. Това е поредният сблъсък между стремежа на инженера да задържи цената под 1000 долара и желанието на Джобс да направят безумно велика машина. Джобс настоява да използват по-мощния „Моторола 68000“, както при „Лиса“. Малко преди Коледа на 1980 г., без да каже на Раскин, той възлага на Бъръл Смит да направи нов прототип с по-мощния чип. Точно както би постъпил идолът му Возняк, Смит се захваща със задачата още в същия момент, работи без почивка три седмици и използва всякакви смайващи програмни похвати. Той успява, Джобс налага въвеждането на „Моторола 68000“, а на Раскин не му остава нищо друго, освен да се муси и да преизчисли крайната цена.

Залогът обаче е по-голям. По-евтиният микропроцесор, който Раскин иска да използва, не може да поддържа всички смайващи графични трикове — прозорци, менюта, мишка и така нататък — които екипът вижда при посещенията си в „Ксерокс ПАРК“. Раскин лично е настоявал пред колегите си да отидат на тези срещи и харесва идеята за битмап дисплей (където всеки пиксел на екрана съответства на един или повече бита от видео паметта) и прозорци, но не е толкова очарован от игривото графично оформление и иконките и е твърдо против използването на насочван от мишка курсор вместо клавиатура. „Някои от екипа се влюбиха в идеята всички функции да се дадат на мишката“, оплаква се по-късно той.

Друг пример е абсурдното използване на икони. Тези образи са еднакво неразбираеми за всички човешки нации. Човечеството неслучайно е измислило фонетичните езици.

Бившият студент на Раскин, Бил Аткинсън, застава на страната на Джобс. Двамата искат мощен процесор, който да поддържа дори най-сложната графика и използването на мишка.

— Наложи се Стив да отнеме проекта от Джеф — разказва Аткинсън. — Джеф беше доста закостенял и упорит и Стив с пълно право го махна. Благодарение на това светът получи нещо много по-добро.

Противоречията не са само философски; те прерастват в конфликт на личностна основа.

— Стив обича, когато каже „скачай“, хората да скачат — споделя Раскин. — Не можеше да се разчита на него и не реагираше добре, когато излезеше, че той самият не е на висота. Не обича хората да го виждат без ореол.

Джобс е не по-малко остър към Раскин:

— Джеф беше адски надут. Не разбираше много от интерфейс. Затова реших да хвана няколко от способните му хора, да доведа няколко от моите, да поема нещата в свои ръце и да направим един по-достъпен вариант на „Лиса“, а не просто някакъв боклук.

Някои членове на екипа смятат, че е невъзможно да се работи с Джобс. „Той създава напрежение, интриги и кавги, вместо да тушира тези проблеми“ — пише един инженер в писмо до Раскин през декември 1980 г. — „Доставя ми огромно удоволствие да говоря с него и се възхищавам от идеите, практическия опит и енергията му, но не мисля, че допринася за атмосферата на доверие, подкрепа и спокойствие, от която се нуждая.“

Мнозина други обаче осъзнават, че въпреки необуздания си темперамент Джобс има харизмата и влиянието, които ще им помогнат да оставят „следа във вселената“. Джобс казва на екипа, че Раскин е само фантазьор, а той самият е човек на действието и ще направи „Мак“ за една година. Очевидно е, че иска да получи реванш за изгонването си от проекта „Лиса“, и е силно мотивиран от конкуренцията. Пред свидетели се хваща на бас с Джон Кауч за 5000 долара, че „Мак“ ще бъде готов преди „Лиса“.

— Ние можем да направим компютър, по-евтин и по-хубав от „Лиса“, и то преди тях — заявява пред екипа.

Джобс демонстрира властта си върху групата, като отменя обедния семинар, който Раскин трябва да изнесе пред фирмата през февруари 1981 г. Раскин все пак минава покрай залата и установява, че вътре има стотина души, които го чакат; Джобс не си е дал труда да уведоми другите за отмененото мероприятие. Затова Раскин влиза и изнася лекцията си.

Тази случка подтиква инженера да напише гневна бележка до Майк Скот, който в качеството си на президент отново се оказва в трудната позиция да обуздава основателя и най-голям акционер на компанията. Писмото е озаглавено „Какво е да работиш за/със Стив Джобс“ и гласи:

Той е ужасен ръководител… Винаги съм харесвал Стив, но не е възможно да работя с него… Джобс редовно пропуска насрочените срещи. Това е толкова всеизвестен факт, че почти се е превърнало в анекдот… Действа, без да мисли, и винаги по грешна преценка… Не признава заслугите на другите… Много често, когато споделиш нова идея, веднага се обявява против нея и заявява, че е безполезна, дори глупава и само му губиш времето. Само по себе си това е признак на лошо ръководство, но ако идеята е добра, съвсем скоро започва да говори за нея, сякаш е негова собствена.