Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

След като Джобс заповядва безалкохолните в служебния хладилник да бъдат сменени с екологичен портокалов и морковен сок „Одуала“, някой прави фланелки с щампа „Поле за изкривяване на реалността“ отпред и „Силата е в сока!“ отзад.

Според някои „изкривяване на реалността“ е просто заобиколен начин да се каже, че Джобс обича да лъже. В действителност обаче става дума за по-сложен вид заблуда. Той има навика да обявява неща — било то исторически факт или версия за това, кой първи е предложил някоя идея — без дори да се замисли дали са верни. Това се дължи на желанието му да се опълчи срещу действителността, не само пред другите, а и пред себе си.

— Умее да се самозаблуждава — споделя Бил Аткинсън. — Това му позволяваше да подлъгва хората да вярват в идеите му, защото той самият вярваше в тях.

Разбира се, много хора изкривяват действителността. Когато го прави Джобс, това много често е тактика за постигане на нещо. Возняк, който по душа е толкова честен, колкото Джобс е лукав, се удивлява на ефикасността на тактиката:

— Изкривяването на реалността се задейства, когато той има някакво нереално очакване за бъдещето, например ако иска да напиша програма за играта „Брейкаут“ само за няколко дни. Човек осъзнава, че не може да стане, но той някак прави така, че да стане.

Когато попаднат в полето за изкривяване на действителността, членовете на екипа „Мак“ са като хипнотизирани.

— Приличаше ми на Распутин — разказва Деби Колман. — Втренчваше се в теб, без да мига. Можеше да ти даде чаша отрова и въпреки че знаеш, да я изпиеш.

Също като Возняк обаче и тя смята, че изкривяването на действителността дава сила. То позволява на Джобс да вдъхнови екипа си дотолкова, че да променят хода на компютърната история, въпреки че разполагат само с нищожна част от ресурсите на „Ксерокс“ и IBM.

— Това изкривяване на действителността означаваше да постигнеш нещо, което си предсказал — твърди тя. — Караше те да правиш невъзможното, защото не си даваш сметка, че е невъзможно.

Изкривяването на действителността се корени в убедеността на Джобс, че правилата не важат за него. Той има доказателства за това: като малък неведнъж е успявал да промени реалността. Неподчинението и своенравието са вродени черти на характера му. Израснал е с усещането, че е по-специален, избран, просветлен.

— Според него има малък брой хора, които са по-особени от другите, хора като Айнщайн, Ганди и духовните учители в Индия, и той е един от тях — разказва Херцфелд. — Казал го е на Крисан. Веднъж намекна дори пред мен, че е просветлен. Много прилича на Ницше.

Джобс никога не е чел Ницше, но идеите на философа за особената природа на свръхчовека са съвсем естествени за него. Както пише Ницше в „Тъй рече Заратустра“: „Своя воля иска днес духът, свой свят придобива заблуденият.“ 1 1 превод — Мара Белчева, Пенчо Славейков Ако действителността не отговаря на волята му, Джобс я игнорира, както прави при раждането на дъщеря си, а години по-късно — когато научава, че е болен от рак. Дори с дребните изрази на неподчинение в ежедневието, като това, че отказва да сложи номер на колата си и спира на места за инвалиди, той се държи, сякаш правилата не важат за него.

Друг важен аспект от мирогледа на Джобс е, че борави само с две категории. За него хората са или „просветени“, или „кретени“. Работата им е или „идеална“, или „пълен боклук“.

Бил Аткинсън, един от създателите на „Мак“, който попада в категорията на добрите, описва ситуацията така:

Със Стив се работеше трудно, защото делеше хората само на богове и на тъпаци. Ако си сред боговете, издигаше те на пиедестал и смяташе, че си безгрешен. Онези от нас, които бяхме причислени към боговете, знаехме, че сме смъртни, че грешим и пърдим като всеки друг човек, затова постоянно се страхувахме да не бъдем съборени от пиедестала. Онези от категорията на тъпаците, които бяха изключително способни инженери и съвестни работници, нямаха никаква надежда, че ще бъдат оценени и някога ще се издигнат над презрения си статус.

Тези категории обаче не са неизменни, защото Джобс бързо мени мнението си. Когато разказва на Херцфелд за изкривяването на действителността, Трибъл специално го предупреждава за склонността на Джобс да променя позицията си като високоволтов променлив ток:

— Това, че е обявил нещо за ужасно или за велико, не означава, че на другия ден пак ще мисли така. Ако споделиш с него нова идея, в първия момент най-вероятно ще ти каже, че е глупава. Обаче ако после му хареса, точно след една седмица ще се върне при теб и ще ти предложи собствената ти идея, сякаш е хрумнала първо на него.