Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Същия ден следобед Скот извиква Джобс и Раскин на среща при Марккула. Джобс се разплаква. Двамата с Раскин постигат съгласие само по една точка: никой не иска да работи с другия. Навремето за проекта „Лиса“ Скот застава на страната на Кауч. Сега решава, че е по-добре да се съобрази с Джобс. Все пак „Мак“ е незначителен проект, който се изпълнява в изолирана сграда далеч от централния офис. Това е възможност да държат Джобс настрана. Казват на Раскин да си вземе отпуск.

— Искаха да ме успокоят и да ми намерят занимание, а аз нямах нищо против — спомня си Джобс. — За мен това беше като да се върна в гаража. Имах си собствен екип от отрепки, който ме слушаха.

Изгонването на Раскин може да не е справедливо, но се оказва полезно за „Макинтош“. Раскин иска уред за малко пари, с анемичен процесор и касетофон, без мишка и с минимален графичен интерфейс. За разлика от Джобс той може би щеше да успее да задържи цената под 1000 долара и това щеше да помогне на „Епъл“ да завземе нова част от пазара. Той обаче не би могъл да постигне онова, което прави Джобс — да създаде и продава машина, която ще промени до неузнаваемост персоналните компютри. Раскин отива в „Канон“, където му дават възможност да направи компютъра, който иска.

— Неговият „Кат“ беше пълен провал — разказва Аткинсън. — Никой не го купуваше. Когато Стив направи „Мак“ като компактна версия на „Лиса“, това беше не просто един електронен домакински уред, а цяла изчислителна платформа.

Няколко дни след напускането на Раскин Джобс влиза в работната кабинка на Анди Херцфелд — млад инженер от екипа на Apple II с миловидно лице и дяволит характер като Бъръл Смит. Херцфелд си спомня, че повечето му колеги се боели от Джобс „заради внезапните му избухвания и склонността му да казва на хората какво мисли за тях, което често не е много ласкаво“. Херцфелд обаче много го харесва.

— Бива ли те за нещо? — пита го Джобс, когато влиза. — Искаме по „Мак“ да работят само способни хора, а за теб не съм сигурен.

Херцфелд знае как да отговори:

— Казах му: „Да, бива ме.“

Джобс излиза и инженерът продължава работата си. По някое време следобед вдига очи и вижда Джобс да наднича над преградата на работното му място.

— Имам добра новина — казва той. — Вече си в екипа на „Мак“. Идвай с мен.

Херцфелд отговаря, че му трябват още два-три дни да довърши нещо за Apple II .

— Кое е това, дето е по-важно от „Макинтош“? — пита Джобс.

Херцфелд му обяснява, че трябва да приведе програмата DOS в по-завършен вид, за да я прехвърли на някого.

— Само си губиш времето! — заявява Джобс. — На кого му пука за Apple II ? До няколко години ще е в историята. „Макинтош“ е бъдещето на „Епъл“ и ти започваш работа по него веднага!

С тези думи Джобс издърпва кабела на компютъра на Херцфелд и всичко, което програмистът е написал, се изгубва.

— Тръгвай с мен — заповядва Джобс. — Ще ти покажа новото ти работно място.

Качва го заедно с компютъра на сребристия си мерцедес и го закарва в офиса на „Макинтош“.

— Това е новото ти бюро — обявява, като го настанява до Бъръл Смит. — Добре дошъл в екипа на „Мак“!

Това е бившето бюро на Раскин. Инженерът си е тръгнал толкова набързо, че някои от чекмеджетата му все още са пълни с всякакви джунджурии, между които и макети на самолетчета.

Първият тест за хората, които Джобс избира през пролетта на 1981 г. за своята нова банда от весели пирати, е дали са способни да посветят душата си на продукта. Понякога въвежда кандидата в стая, където е монтиран прототип на „Мак“, покрит с кърпа. С театрален жест вдига кърпата и наблюдава.

— Ако погледът на човека светнеше, ако веднага хванеше мишката и почнеше да клика, Стив се усмихваше и го вземаше — спомня си Андреа Кънингам. — Искаше човекът да възкликне: „Леле!“

Брус Хорн е един от програмистите в „Ксерокс ПАРК“. Когато някои от приятелите му (като Лари Теслър) решават да се присъединят към екипа „Макинтош“, той решава също да отиде. Друга компания обаче му предлага добра оферта плюс начален бонус от 15 000. Джобс му се обажда една петъчна вечер:

— Утре сутрин да си в „Епъл“. Имам да ти покажа много неща.

Хорн отива и Джобс успява да го примами.

— Стив толкова страстно желаеше тази удивителна машина, която щеше да промени света, че със самата сила на волята си промени решението ми — спомня си Хорн.

Джобс му показва точно как ще се формова пластмасата и ще образува идеални ъгли; колко хубаво ще изглежда процесорът отвътре.