Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

През 1976 г., когато търси човек да напише ръководството за ползване на Apple II , Джобс му се обажда. Раскин, който е собственик на малка консултантска фирма, отива в гаража, вижда Возняк приведен над работната маса и приема да напише ръководство срещу 50 долара. След време става директор на рекламния отдел на „Епъл“. Една от мечтите на Раскин е да направи евтин компютър за масите. Воден от тази цел, през 1979 г. убеждава Майк Марккула да му повери ръководството на малък проект с кодово наименование „Ани“. Понеже смята, че кръщаването на машините с женски имена е полова дискриминация, преименува проекта на „макинтош“ — в чест на любимия си сорт ябълки. Променя само начина на изписване, за да не влиза в конфликт с една фирма за производство на аудиотехника ( McIntosh ). Така разработваният от него компютър става известен като „Макинтош“ ( Macintosh ).

Раскин предвижда новата машина да се продава по 1000 долара и да бъде лесен за употреба комплект от монитор, клавиатура и компютър. За да сведе разходите до минимум, предлага малък петинчов екран и много евтин (и маломощен) микропроцесор — „Моторола 6809“. Раскин се изживява като философ и записва хрумванията си в дебел бележник, който нарича „Книгата на Макинтош“. Освен това издава различни манифести. Един от тях, озаглавен „Компютри с милиони“, започва с вдъхновеното предсказание: „Ако персоналните компютри ще бъдат наистина персонални, всяко средностатистическо семейство трябва има такъв.“

През цялата 1979 г. и началото на 1980-а проектът „Макинтош“ едва крета. През няколко месеца е заплашен от спиране, но всеки път Раскин успява да спечели благосклонността на Марккула. По проекта работи екип от само четирима инженери, разквартирувани в първия офис на „Епъл“, на няколко пресечки от новата главна сграда на компанията. Работното пространство е пълно с толкова много играчки и радиоуправляеми самолетчета (страстта на Раскин), че прилича на забавачница за възрастни. От време на време работата спира и започва хаотична престрелка с пластмасови автомати. Анди Херцфелд си спомня:

— Това принуди всички да заградят работните си места с барикади от картон. Целият офис приличаше на един картонен лабиринт.

Звездата на екипа е младият русокос, миловиден и емоционален самоук инженер Бъръл Смит, който смята Возняк за свой кумир и се стреми към същите смайващи постижения. Аткинсън го открива в ремонтния отдел на „Епъл“ и впечатлен от уменията му, го препоръчва на Раскин. По-късно Смит развива шизофрения, но в началото на 80-те все още успява да впрегне маниакалната си енергия в продължаващи дни наред изблици на инженерен гений.

Джобс харесва идеите на Раскин, но не одобрява склонността му да прави компромиси с цел намаляване на цената. През есента на 1979 г. му казва да не се занимава с това, а да се съсредоточи върху създаването на, както многократно го нарича, „безумно велик“ продукт:

— Не се притеснявай за цената. Ти оправи функциите на компютъра.

В отговор Раскин написва саркастично писмо, в което изброява всички възможни достойнства на един компютър: цветен монитор с голяма разделителна способност; принтер, който работи без лента и може да печата цветни графики със скорост една страница в секунда; неограничен мрежов достъп; способност да разбира човешка реч и да синтезира музика; „дори да симулира гласа на Карузо под акомпанимента на мормонски хор с вариращ резонанс“. Писмото заключава: „Да се започва с функциите, е глупост. Трябва да започнем с препоръчителната цена, да нагодим функциите по нея и да следим възможностите на технологията в сегашния момент и близкото бъдеще.“ С други думи, Раскин не споделя убеждението на Джобс, че ако наистина иска да направи революционен продукт, човек може да промени действителността.

Така сблъсъкът между двамата е сигурен, особено след като Джобс е отстранен от проекта „Лиса“ през септември 1980 г. и започва да търси друго място, където да остави отпечатъка си. Вниманието му неизбежно е привлечено от проекта „Макинтош“. Идеите на Раскин за създаване на евтина машина за масова употреба, с прост графичен интерфейс и изчистен дизайн разбунват душата му. Също толкова неизбежно е, че когато погледът на Джобс пада върху „Макинтош“, дните на Раскин в проекта са преброени.

— Стив почна да ни учи какво да правим, Джеф се мусеше и веднага стана ясно какво ще се случи — спомня си Джоана Хофман, един от членовете на екипа „Мак“.