Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Мисля, че по принцип е добро хлапе, ама напоследък нещо му е отпуснал края.

Когато изслушахме всичко, му зададох един изтъркан въпрос: „Бийтълс“ или „Стоунс“?

— Ами, ако съкровищницата ми се запали и имам време да грабна само един запис, ще взема „Бийтълс“ — призна той. — Всъщност трудно мога да избера между „Бийтълс“ и Дилън. „Стоунс“ могат да се прекопират; никой не може да копира Дилън или „Бийтълс“.

Докато той тъжно разправяше какви късметлии сме били да слушаме музиката им, докато растем, синът му (тогава на осемнайсет) влезе в стаята.

— Рийд не разбира — оплака се Джобс.

А може и да разбираше. Облечен бе с тениска на Джоан Бейз, на която пишеше „Завинаги млад“.

Поне доколкото си спомня, единствените моменти, в които от смущение не е знаел какво да каже, са били в присъствието на Боб Дилън. През октомври 2004 г. Дилън има концерт близо до Пало Алто. По онова време Джобс се възстановява от първата си операция от рак. Дилън не е особено общителен, съвсем не като Боно или Бауи. Никога не е бил приятел на Джобс, нито пък е имал такова желание. Въпреки това го кани в хотела си преди концерта. Ето какво си спомня Джобс:

Седнахме в патиото пред стаята му и разговаряхме цели два часа. Аз бях наистина нервен, защото той е един от идолите ми. Освен това се страхувах, че вече няма да изглежда готин или умен, че ще е някаква карикатура на самия себе си, както се случва с много хора. Обаче не стана така. Бях възхитен. Умът му сечеше като бръснач. Той бе всичко, което очаквах от него. Бе открит и честен. Разказваше ми за живота си и за това как пише песните си. „Те извираха от мен, не се е налагало да ги композирам. Това вече не се случва, сега не мога да пиша песни така“ — сподели той. После замълча за малко и накрая ми каза с дрезгавия си глас и лека усмивка: „Обаче още мога да ги пея.“

Следващия път, когато Дилън свири наблизо, отново го кани да се отбие преди концерта, този път в автобуса за турнето. Пита го коя е любимата му песен и Джобс отвръща: One Too Many Mornings . Дилън я изпълнява същата вечер. След концерта, докато Джобс излиза отзад, автобусът спира до него със скърцане на спирачки. Вратата се отваря.

— Е, чу ли песента, която изпях за теб? — пита Дилън с дрезгавия си глас. После автобусът потегля.

Докато разказва тази случка, Джобс доста умело имитира гласа на музиканта.

— Той е един от вечните ми идоли — споделя. — Любовта ми към него само нараства през годините и сякаш узрява. Нямам идея как постигна толкова съвсем млад.

Няколко месеца след концерта на Дилън Джобс решава да направи нещо грандиозно: да предлага в iTunes Store комплект от всички песни, които Дилън някога е записал — тоест около седемстотин парчета — за 199 долара. Самият Джобс иска да бъде кураторът на Дилън през дигиталната епоха. Обаче Анди Лак от „Сони“, звукозаписната компания на Дилън, няма намерение да сключи сделка, ако Джобс не направи някои компромиси. Освен това Лак смята, че цената е твърде ниска и ще омаловажи Дилън.

— Боб е национално съкровище — обяснява Лак, — а Стив искаше да го пусне в iTunes на цена, която подхожда на най-обикновена стока.

Това изказване описва същността на проблема, пред който са изправени Лак и останалите директори на музикални компании: цените определя Джобс, не те. Така че Лак му отказва.

— Добре, тогава ще се обадя направо на Дилън — отсича Джобс.

Самият Дилън обаче не се занимава с такива неща, така че въпросът стига до агента му Джеф Роузен, който трябва да го разреши.

— Идеята е ужасна — казва Лак на Роузен и му показва цифрите. — Боб е идолът на Стив. Ще даде много повече.

Лак изпитва желание и от професионална, и от лична гледна точка да възпре Джобс, или поне да го разиграва известно време. Затова прави следното предложение на Роузен:

— Утре ще ти напиша чек за един милион долара, ако задържиш малко нещата.

По-късно обяснява, че тези пари са били нещо като аванс за бъдещите приходи от правата, „типична счетоводна процедура на звукозаписните компании“. Четирийсет и пет минути по-късно Роузен се обажда и приема.

— Анди обсъди нещата с нас и ни помоли да не го правим, така че не го направихме — спомня си той.

През 2006 г. обаче Лак вече не е изпълнителен директор на компанията (която сега се нарича „Сони BMG“) и Джобс подновява преговорите. Изпраща на Дилън един айпод, в който са записани всичките му песни, и показва на Роузен каква маркетингова кампания може да направи „Епъл“. През август обявява голямата сделка. Според нея „Епъл“ получава правото да продава комплект на всички песни на Дилън, както и да продава при предварителна поръчка новия му албум Modern Times .