Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Боб Дилън е един от най-уважаваните поети и музиканти на нашето време. Освен това е личен мой идол — казва Джобс при огласяването на договора.

Комплектът от 773 песни включва и четирийсет и две редки парчета, като например запис от 1961 г. на Wade in the Water , версия на Handsome Molly от концерт през 1962 г., великолепната интерпретация на Mr. Tambourine Man от фолк фестивала в Нюпорт през 1964 г. (тя е любимата на Джобс), както и акустично изпълнение на Outlaw Blues от 1965 г.

Като част от сделката Дилън се появява в телевизионна реклама за iPod , която включва и новия му албум Modern Times . Това е един от най-удивителните случаи на „смяна на платната“, откакто Том Сойър убеждава приятелите си да боядисат оградата вместо него. В миналото трябва да платиш луди пари, за да убедиш някоя знаменитост да участва в каквато и да било реклама. През 2006 г. нещата обаче не стоят така. Големите изпълнители искат да се появят в рекламите на iPod , защото това гарантира успех и на тях самите. Джеймс Винсънт е предсказал това преди няколко години — още по времето, когато двамата с Джобс се срещат с много музиканти и им плащат, за да участват в рекламите на „Епъл“.

— Не, нещата скоро ще се променят — казва тогава Винсънт. — „Епъл“ е друг вид марка, тя е по-готина от тази на повечето изпълнители. Би трябвало да изтъкнем възможността, която им предоставяме, а не да им плащаме.

Лий Клоу си спомня, че по едно време част от младите служители на „Епъл“ и рекламната агенция дори са се противопоставили на предложението да бъде използван Дилън.

— Те не бяха сигурни дали още е достатъчно готин — обяснява Клоу.

Естествено, Джобс изобщо не се вслушва в опасенията им. Той е на седмото небе от сделката с Дилън и е обсебен от всяка подробност, засягаща рекламата. Роузен лети до Купертино, за да чуят албума и да изберат песента, която ще използват. В крайна сметка се спират на Someday Baby . Джобс одобрява пробната версия на видеоклип с дубльор на Дилън. После заснемат клипа в Нешвил с участието на самия Дилън. Джобс изобщо не го харесва. Според него клипът не е достатъчно запомнящ. Той иска различен стил. Така Клоу наема нов режисьор, а Роузен успява да убеди Дилън да запише отново цялата реклама. Този път на табуретка, с нахлупена на главата каубойска шапка, на фона на мека светлина. Той свири на китарата си и пее, докато една мулатка с каскет танцува под звуците на музиката, която слуша на айпода си. Джобс намира клипа за страхотен.

Тази реклама е пример за маркетингова стратегия, при която даден „предразсъдък“ променя възприятието ни. В случая iPod помага на Дилън да спечели по-младата аудитория, както преди помага на компютрите на „Епъл“. Още първата седмица албумът на Дилън оглавява класацията „Билборд“, като изпреварва тези на Кристина Агилера и „Ауткаст“. Дилън не е изкачвал върха от времето на Desire през 1976 г. „Ад Ейдж“ публикува статия за ролята на „Епъл“ в успеха на Дилън: „Ударът iTunes не беше просто обикновена сделка, при която голяма компания плаща много пари, за да използва известността на голяма звезда за своя продукт — коментира списанието. — Този договор буквално преобърна установената практика. Всемогъщата марка «Епъл» даде на господин Дилън възможност да достигне младата публика и продажбите му изкачиха такива висоти, каквито не бе виждал от времето на управлението на Форд.“

Един от дисковете, които Джобс най-много цени, е пиратският запис на десет-дванайсет вариации, които „Бийтълс“ правят на Strawberry Fields Forever . Това е музикалното проявление на философията му за това, как да се усъвършенства даден продукт. През 1986 г. Анди Херцфелд открива записа и прави копие за Джобс, макар че Джобс понякога разказва, че му го е дала Йоко Оно.

Един ден, докато пак седяхме във всекидневната на къщата му в Пало Алто, Джобс се разрови из шкафовете си, намери го и докато го слушахме, ми обясни на какво точно го е научил:

Това е много сложна песен. Наистина е завладяващо да следиш творческия им процес — пробват едно-друго и след няколко месеца успяват. Ленън винаги е бил любимият ми „бийтълс“ [Разсмя се на мястото, когато Ленън спира по време на първия запис и кара останалите от групата да изпълнят отново един акорд.] Чу ли това? Тук прекъсват за малко. Не се получава както трябва, затова започват отначало. Тази версия още е „сурова“. На практика звучат като обикновени смъртни. Това, което правят, го могат и други хора. Може би да не могат да измислят идеята или да напишат песента, но определено биха могли да я изсвирят. Но те не се отказват. Такива са перфекционисти, че продължават да опитват, пак и пак. Това ми направи огромно впечатление, когато бях на трийсет. Разбираш колко усилия са вложили, за да се получи.