Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Джобс отговаря, че идеята си заслужава да се проучи. Боно му оставя копие от неиздадения албум How to Dismantle an Atomic Bomb , за да може Джобс да го изслуша.

— Той беше единственият човек извън групата, който имаше албума — казва Боно.

Следват няколко срещи. Джобс лети до Лос Анджелис, за да говори с Джими Айовин, чиято компания „Интерскоуп Рекърдс“ разпространява музиката на U2 . В дома на продуцента го очакват Едж и мениджърът на U2 Пол Макгинес. В кухнята на Джобс се провежда друга среща, по време на която Макгинес записва точките от договора на гърба на тефтера си. U2 ще присъстват в рекламата, а „Епъл“ усилено ще рекламират албума на множество места, като се започне от билбордове и се стигне до сайта на iTunes . Групата няма да получи пари в брой, а процент от продажбата на специален U2 вариант на iPod . Боно (също като Лак) е убеден, че музикантите трябва да получават процент за всеки продаден iPod , и това е скромният му опит да отстои позициите на групата си.

— Боно и аз помолихме Стив да ни направи един черен iPod — спомня си Айовин. — Ние не правехме просто някаква реклама, а създавахме обща марка.

— Искахме наш собствен iPod , нещо различно от обичайното бяло устройство — казва пък Боно. — Искахме черен, но Стив каза: „Опитахме с други цветове, различни от бялото, но не се получава.“

След няколко дни размисъл Джобс приема идеята, макар и само експериментално.

В рекламата се редуват високоволтови кадри със силуети на членовете на групата и обичайната фигура на танцуваща жена, която слуша iPod . Но дори по време на снимките в Лондон споразумението с „Епъл“ все още е под въпрос. Джобс започва да се разколебава относно идеята за специален черен iPod , а и въпросът за процента от печалбата не е напълно уточнен. Той вика Джеймс Винсънт от рекламната агенция на „Епъл“ и му казва да се обади в Лондон и да задържи временно нещата.

— Не мисля, че ще се получи — заявява Джобс. — Те не разбират колко много им даваме и им вдигаме акциите. Цялата работа ще се прецака. Дайте да измислим някаква друга реклама.

Винсънт, който цял живот е бил фен на U2 , знае какво значение ще има рекламата както за групата, така и за „Епъл“, затова моли да се обади на Боно и да се опита да оправи нещата. Джобс му дава номера на мобилния телефон на Боно и той се среща с певеца в кухнята му в Дъблин.

Оказва се обаче, че самият Боно също е размислил.

— Не смятам, че ще излезе нещо — казва той на Винсънт. — А и групата не иска.

Винсънт пита какъв е проблемът.

— Когато бяхме тийнейджъри в Дъблин, си обещахме никога да не правим такива простотии — да правиш гадни или тъпи неща за пари — обяснява му Боно. — Най-важни за нас са феновете. Имаме чувството, че ще ги подведем, ако участваме в реклама. Просто не ни изглежда правилно. Съжалявам, че ви загубихме времето.

Винсънт пита какво да направи „Епъл“, за да се осъществи рекламата.

— Ние ви даваме най-ценното си: музиката, която правим — казва Боно. — А какво ни давате вие в замяна? Реклама. И при това феновете ни ще си помислят, че е реклама за вас. Трябва ни нещо повече.

Винсънт отвръща, че предложението за специалния U2 -вариант на iPod и процентът от приходите никак не е малко.

— Това пък е най-ценното, което ние имаме — заявява му той.

Певецът казва, че ще се опита да поднови преговорите по сделката. Винсънт моментално се обажда на Джони Айв, който също е голям почитател на U2 , и му обяснява ситуацията. После звъни и на Джобс и му предлага да изпрати Айв в Дъблин, за да демонстрира как точно би изглеждал черният iPod . Джобс се съгласява. Винсънт отново говори с Боно и го пита дали знае кой е Джони Айв (без да има представа, че двамата са се срещали и преди и се възхищават един на друг).

— Дали познавам Джони Айв? — разсмива се Боно. — Обожавам го този човек! Той е просто фантастичен! Мога да го изям за закуска!

— Е, карай по-леко — казва Винсънт. — Какво ще кажеш да дойде при теб и да ти покаже колко готин ще е вашият специален iPod ?

— Лично ще го взема с мазератито си! — е отговорът на Боно. — Ще отседне в къщата ми, ще го разведа по кръчмите и двамата ще се натряскаме някъде.

На следващия ден, докато Айв пътува към Дъблин, Винсънт се опитва да уговори Джобс, който все още се колебае.

— Не знам дали е правилно — казва Джобс. — Но няма да го направим за когото и да било друг.

Притеснението му е, че и други изпълнители ще поискат процент от продажбите на iPod . Винсънт го уверява, че сделката с U2 е изключение, нещо много специално — и няма да се превърне в прецедент.