Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Има един класически музикант, когото Джобс уважава и като личност, и като изпълнител: Йо Йо Ма, многостранно надарения виртуоз. Двамата се срещат за първи път през 1981 г., когато Джобс е на конференция на дизайнерите в Аспен, а пък Ма — на Аспенския музикален фестивал. Джобс лесно се разчувства от хора на изкуството, които демонстрират чистота, и бързо става негов почитател. Той кани Ма да свири на сватбата му, но по онова време музикантът е на турне извън страната. Отбива се в дома на Джобс няколко години по-късно. Сяда във всекидневната, вади своето виолончело „Страдивариус“ от 1733 г. и започва да свири Бах.

— Ето това щях да изсвиря на сватбата ви — казва на семейството.

Джобс се просълзява и му отвръща:

— Начинът, по който свириш, е най-силното доказателство за съществуването на Господ, което съм чувал. Просто не вярвам, че човек може да прави това без Неговата помощ.

При друго свое посещение Ма позволява на дъщерята на Джобс — Ерин, да подържи виолончелото. Седнали са в кухнята. По онова време Джобс вече е болен от рак и кара Ма да обещае, че ще свири на погребението му.

Когато „Епъл“ приключва разработката на iMac , Джобс отива с Джони Айв да го покаже на хората от „Пиксар“. Той предусеща, че компютърът притежава тъкмо тази енергична индивидуалност, която би допаднала на създателите на Бъз Лайтиър и Уди. Нещо повече, харесва му фактът, че Айв и Джон Ласетър имат таланта да обединяват изкуство и технология, за да получат един забавен продукт.

„Пиксар“ е убежище, в което Джобс може да се скрие от интензивния живот в Купертино. В „Епъл“ мениджърите често са раздразнителни и изтощени, а Джобс е склонен към избухливост и хората край него лесно се изнервят. Сценаристите и илюстраторите в „Пиксар“ изглеждат по-ведри и се държат по-любезно помежду си и дори с Джобс. С други думи, и в двете компании тонът е зададен от хората на върха: в „Епъл“ — от Джобс, а в „Пиксар“ — от Ласетър.

Джобс се отдава изцяло на забавлението да прави филми и става страстен привърженик на алгоритмите, които позволяват магически визуални ефекти като пречупване на слънчевите лъчи от компютърно генерирани дъждовни капки или полюшване на стръкове трева от поривите на вятъра. Той обаче успява да устои на изкушението да контролира творческия процес. Именно в „Пиксар“ Стив се научава да оставя творците свободно да се развиват и да поемат инициатива. Основната причина е в това, че той обича Ласетър — един фин творец, който подобно на Айв събужда най-доброто у Джобс.

Главната роля на Джобс в „Пиксар“ е сключването на сделки, за което допринася характерната му енергичност. Скоро след пускането на „Играта на играчките“ ( Toy Story ) той се спречква с Джефри Каценбърг, който през лятото на 1994 г. напуска „Дисни“ и се присъединява към Стивън Спилбърг и Дейвид Гифън, с които основава „Дриймуъркс SKG“.

Джобс смята, че неговият екип в „Пиксар“ е споменал на Каценбърг, докато той е бил още в „Дисни“, за предвиждания втори филм — „Животът на една буболечка“ ( A Bug’s Life ), и че Каценбърг е откраднал идеята за анимационен филм с буболечка, когато е решил да създаде филма „Мравки“ ( Antz ) в „Дриймуъркс“.

„Докато Джефри все още работеше за «Дисни», ние му подхвърлихме идеята за «Животът на една буболечка»“, казва Джобс. „През шейсетгодишната история на анимацията на никого освен на Ласетър не му беше хрумвало да направи анимационен филм за буболечки. Това бе едно от неговите брилянтни творчески хрумвания. Когато Джефри отиде в «Дриймуъркс», внезапно му дошла идеята да създаде анимационен филм за — виж ти! — не друго, а буболечки. При това твърдеше, че никога не е чувал и дума за това. Той излъга. Стисна зъби и излъга.“

Всъщност не е било точно така. Истинската история е малко по-интересна. Докато е работил в „Дисни“, Каценбърг въобще не е чул за „Животът на една буболечка“. Но след като преминава в „Дриймуъркс“, той поддържа връзка с Ласетър и от време на време му се обажда: „Хей, друже, как я караш? Обаждам се просто да те чуя.“ Така че когато Ласетър отива веднъж по работа в офиса на „Текникалър“ към киностудио „Юнивърсъл“, където се намира и „Дриймуъркс“, се обажда на Каценбърг и го посещава заедно с още няколко колеги. Каценбърг се интересува какъв ще е следващият им проект и Ласетър му казва.