Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Теорията на Стив се оказа правилна и даде резултат от първия ден — спомня си Ласетър. — Непрекъснато се сблъсквах с хора, които не бях срещал от месеци. Никога не съм виждал сграда, която така добре да насърчава сътрудничеството и креативността.

Джобс дори стига дотам да обяви, че ще има само две големи тоалетни в сградата — по една за всеки пол, също свързани с атриума.

— Той твърдо вярваше в своята концепция — спомня си Пам Къруин, изпълнителният директор на „Пиксар“. — Някои от нас смятаха, че отива твърде далеч. Една бременна жена каза, че не могат да я карат да върви 10 минути, за да стигне до тоалетната, и това доведе до яростни спорове.

Този случай е един от няколкото, в които Ласетър не се съгласява с Джобс. Двамата постигат компромис: ще има по четири тоалетни от двете страни на атриума, на всеки от двата етажа.

Тъй като стоманените носещи греди на сградата ще са видими, Джобс преглежда внимателно мострите, изпратени от производители от цялата страна, за да определи кой материал е с най-подходящ цвят и текстура. Накрая избира един завод в Арканзас и му възлага да изчисти метала до естествения му цвят и да се погрижи гредите да не бъдат надраскани при превоза с тежкотоварни камиони. Настоява също всички греди да бъдат свързани с болтове, а не заварени.

— Обработиха стоманата с пясъкоструйка и нанесоха прозрачно защитно покритие, така че да се вижда чистият метал — спомня си той. — Когато монтажниците издигаха и сглобяваха гредите, през уикенда водеха и семействата си, за да им ги покажат.

Най-щурата част от идеята за внезапни творчески прозрения при случайни срещи се въплъщава в „Кътчето на любовта“. При настаняването в офиса си един от аниматорите открива малка врата в задната му стена. Тя води към нисък коридор, по който човек може да се промъкне до стаичка, обшита с листов метал и предназначена да осигурява достъп до шлюзите на климатичната инсталация. Той и неговите колеги си присвояват тайната стаичка, осветяват я с коледни гирлянди и лампички и я обзавеждат със скамейки, тапицирани в животински шарки, възглавнички, сгъваема коктейлна масичка, бутилки алкохол, принадлежности за бар и салфетки с надпис „Кътче на любовта“. В коридора инсталират видеокамера, която да предупреждава за евентуални посетители.

Ласетър и Джобс водят там важните си гости и ги карат да се подписват на стената. Там са имената на Майкъл Айснър, Рой Дисни, Тим Алън и Ранди Нюман. Джобс харесва „Кътчето на любовта“, но тъй като е въздържател, понякога го нарича „Стая за медитация“. То му напомня за убежището им с Даниел Котке в университета „Рийд“, но без наркотика.

В свидетелските си показания пред сенатска комисия през февруари 2002 г. Майкъл Айснър остро критикува рекламите, създадени от Джобс за iTunes на „Епъл“.

— Съществуват компютърни компании, които пускат реклами на цели страници и билбордове, които приканват: Rip, mix, burn (Свали, миксирай, презапиши) — изтъква той. — С други думи, всеки може да открадне нещо и да го раздаде на всичките си приятели, ако са закупили въпросния компютър.

Това изказване много раздразва Джобс — нещо, което Айснър би трябвало да предположи. „Пиксар“ наскоро са пуснали в продажба четвъртия филм от споразумението си с „Дисни“, „Таласъми ООД“ ( Monsters, Inc ), който става най-успешният от цялата поредица, с печалба от 525 милиона долара в световен мащаб. На дневен ред идва продължаването на договора на „Дисни“ с „Пиксар“ и Айснър не го улеснява, като публично дразни партньора си. Джобс не може да повярва, телефонира гневно на един служител от „Дисни“ и му казва: „Знаеш ли какво ми причини Майкъл току-що?“

Айснър и Джобс идват от различна среда (единият е от Източния, а другият — от Западния бряг), но и двамата са волеви и не са много склонни на компромиси. И двамата се стремят да правят добри продукти, което често налага да се концентрират прекалено върху детайлите и да критикуват, без много да си подбират думите.

И двамата са добри в това да притискат хората, но не и да носят на натиск и когато започват да се притискат един друг, се създава една много неприятна атмосфера. В случай на несъгласие и двамата настояват, че другият лъже. Освен това нито Айснър, нито Джобс смятат, че могат да научат нещо от другия. И през ум не им минава дори да симулират уважение, като покажат, че има какво да научат. Джобс прехвърля отговорността за това положение на нещата върху Айснър: