Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Обикновено Джобс се въздържа да прави публично достояние безкомпромисните си мнения, които споделя с приятели около кухненската маса в Пало Алто. Този път обаче не си затрайва. В телефонна пресконференция с репортери той казва, че докато „Пиксар“ произвежда хитови филми, то „Дисни“ създава „калпави работи“. Той гледа с презрение на убеждението на Айснър, че „Дисни“ има творчески принос към филмите на „Пиксар“:

„Истината е, че творческото ни сътрудничество с «Дисни» беше слабо от години. Можете да сравните творческите качества на нашите филми с тези на последните три филма на «Дисни» и сами да прецените креативните способности на двете компании.“

Освен че създава по-добър творчески екип, Джобс извършва нещо забележително — създава бранд (марка), способен да привлече зрителите на „Дисни“. „Смятаме, че сега «Пиксар» е най-мощният и реномиран бранд в анимацията.“ Когато Джобс позвънява на Рой Дисни, за да го предупреди за ходовете в „Дисни“ срещу него, той отговаря: „Когато злата вещица умре, пак ще бъдем заедно.“

Джон Ласетър е ужасен от перспективата за скъсване с „Дисни“.

— Страхувах се за моите „деца“ — какво щяха да направят с героите, които създадохме. Това бе като кинжал в сърцето ми — спомня си той.

Когато съобщава новината на старшите си служители в конферентната зала на „Пиксар“, той се разплаква. Плаче и при обръщението си към осемстотинте служители на „Пиксар“, събрани в атриума на студиото: „Това е като да имате свои обични деца, които трябва да дадете за осиновяване на отявлени педофили.“

Джобс отива в атриума и се опитва да успокои нещата. Той обяснява защо е необходимо да скъсат с „Дисни“ и уверява всички, че за да успее, „Пиксар“ трябва да гледа напред.

— Той притежава способността да ви накара да повярвате — казва Орън Джейкъб, дългогодишен технолог на студиото. — Всички се почувствахме уверени, че каквото и да стане, „Пиксар“ ще успее.

Налага се Боб Айгър, главният оперативен служител на „Дисни“, да се намеси, за да ограничи щетите. Докато хората около него са непостоянни и лабилни, той е устойчив и здравомислещ. Боб идва от телевизионните среди, където е бил президент на ABC Network , която през 1996 г. става собственост на „Дисни“. Репутацията му е безупречна като официален костюм. Той се доказва като ловък мениджър, който има и набито око за таланти. Айгър има ведър характер и умее да разбира хората, както и дискретен нюх за качествата им, който внимава да не натрапва. За разлика от Айснър и Джобс той умее да се владее и това му помага да общува с хора с голямо его.

— Стив прекали с показността, като разгласи, че прекратява преговорите с нас — спомня си Айгър. — Преминахме в режим на криза и аз си набелязах няколко точки за разискване, за да успокоим нещата.

Айснър е ръководител в „Дисни“ повече от десет години по времето, когато Франк Уелс е негов президент. Уелс освобождава Айснър от много мениджърски задължения, за да може да дава препоръки — ценни и често дори брилянтни — как да подобрят даден филмов проект, пътешествие из тематичен парк, пилотна телевизионна серия и безброй други продукти. След като Уелс загива при хеликоптерна катастрофа през 1994 г., Айснър така и не намира подходящ президент. Каценбърг поисква поста на Уелс, заради което Айснър го изгонва. През 1995 г. президент става Майкъл Овиц. Това не е добро попадение и той си заминава след по-малко от две години.

Ето каква е оценката на Джобс:

„През първите си десет години като изпълнителен директор Айснър свърши наистина добра работа. А през последните десет той свърши наистина лоша работа. Промяната дойде, когато почина Франк Уелс. Айснър е добър в творческо отношение, дава добри съвети. Когато Франк движеше операциите, Айснър можеше да прескача от проект на проект като пчела и да се опитва да ги усъвършенства. Но когато му се наложи той да движи нещата, се оказа ужасен мениджър. На никого не му харесваше да работи за него. Хората чувстваха, че нямат ръководител. Той имаше група за стратегическо планиране, която бе като Гестапо — без нейното одобрение не можеше да се похарчи и цент. Въпреки че вече прекъснаха отношенията си с него, уважавам постиженията му през първите десет години. Харесвах някои страни на характера му. Симпатяга е — може да бъде умен и духовит. Но той си има и тъмна страна. В крайна сметка егото му взе връх. Отначало беше разумен и справедлив към мен, но в течение на десетте години, през които работихме заедно, се сблъсках и с тъмната му страна.“