Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Тогава изведнъж ми стана ясно — спомня си той. — Стоях до Майкъл, но не му казах онова, което си мислех. Обвинявах го за управлението на анимацията през този период. След десетте години, в които се родиха „Цар Лъв“, „Красавицата и Звярът“ и „Аладин“, следваха десет безплодни години.

Айгър се връща в Бърбенк и поръчва да бъде направен финансов анализ. Открива, че през последното десетилетие всъщност са губили пари от анимацията и са произвели малко допълващи продукти. На първото събиране на борда той представя анализа на директорите, които се разгневяват, че тези факти не са им били съобщени.

— Докато анимацията върви, ще върви и компанията — заявява той. — Един хитов анимационен филм е като голяма вълна, която носи със себе си приходи от паради на персонажите, музика, тематични паркове, видеоигри, телевизия, интернет и потребителските продукти. Ако няма кой да предизвика такава вълна, компанията няма да успее.

Той представя на директорите няколко варианта. Те биха могли да се задоволят с текущото управление на анимацията, което според него няма да донесе възход. Могат да сменят ръководството и да назначат други хора, но не се знае кои биха могли да са те. Или да купят „Пиксар“. „Проблемът е, че не зная дали се продава, а ако се продава, вероятно ще струва огромна сума пари“, казва той. Бордът му поръчва да проучи възможностите за закупуване.

Айгър подхожда към въпроса по необикновен начин. На първия си разговор с Джобс той признава за прозрението, което е получил в Хонконг, и как то го е убедило, че „Дисни“ отчаяно се нуждаят от „Пиксар“.

— Ето защо обичах Боб Айгър — спомня си Джобс. — Той просто си каза всичко. Според традиционните правила това е най-глупавото нещо, което можете да направите, когато пристъпвате към преговори. А той просто сложи картите си на масата и каза: „Ние сме загубени.“ Веднага го харесах, тъй като и аз постъпвам по същия начин. Просто слагаме веднага всички карти на масата и виждаме накъде отиват нещата. (Всъщност това не е обичайният подход на Джобс по деловите въпроси. Той често започва преговорите с твърдението, че продуктите или услугите на другата компания са пълен боклук.)

Джобс и Айгър си организират делови разходки — из кампуса на „Епъл“, в Пало Алто, в Сън Вали. Отначало двамата планират нова сделка: „Пиксар“ ще си върне всички права върху вече произведените филми и техните персонажи, отстъпвайки равен дял от печалбата на „Дисни“, на които ще плаща скромна такса за дистрибуция на бъдещите си филми. Айгър обаче се опасява, че подобна сделка ще превърне „Пиксар“ в конкурент на „Дисни“, което би било неприемливо, дори „Дисни“ да има равен дял с „Пиксар“. Затова намеква на Джобс, че има идея за нещо по-голямо.

— Искам да знаеш, че се опитвам да мисля нестандартно — казва той.

Джобс се държи насърчително.

— Не мина много време и на двамата ни стана ясно, че дискусиите могат да доведат до придобиване (покупка на една компания от друга) — спомня си Джобс.

Но Джобс първо се нуждае от благословията на Джон Ласетър и Ед Катмъл, затова ги кани у дома си. Там пристъпва направо към въпроса.

— Трябва да опознаем Боб Айгър — казва им той. — Може би трябва да помислим да го включим в играта и да му помогнем да възстанови „Дисни“. Той е голям пич.

Отначало те са скептични.

— За него трябва да е било очевидно, че сме направо шокирани — спомня си Ласетър.

— Ако вие, момчета, не сте навити, хубаво, но искам да опознаете Айгър, преди да решите. Отначало и аз се чувствах като вас, но наистина започнах да харесвам този човек — продължава Джобс.

Той обяснява колко лесно са сключили сделката със сериалите на ABC и добавя: „Днешната «Дисни» е различна от онази на Айснър както деня от нощта. Айгър е открит човек и с него няма драми.“

Ласетър си спомня, че той и Катмъл просто седели и го слушали със зяпнали уста.

Айгър се захваща за работа. Той взема самолета от Лос Анджелис и отива на вечеря в дома на Ласетър, където двамата разговарят до късно след полунощ. После води на вечеря Катмъл и посещава студиото на „Пиксар“ — сам, без придружители и без Джобс. „Отидох и се срещнах с всички режисьори един по един и всеки от тях ми разказа за своя филм“, казва той.

Ласетър е горд от впечатлението, което екипът му оставя у Айгър, и това, естествено, стопля отношението му към него:

— Никога не съм се гордял с „Пиксар“ толкова, колкото през този ден. Всички екипи и презентации бяха изумителни и Боб бе много впечатлен.