Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Моята цел винаги е била да правя не само страхотни продукти, но и да създавам велики компании — казва по-късно Джобс. Уолт Дисни правеше това някога. С това сливане ние запазихме „Пиксар“ като велика компания и помогнахме и „Дисни“ да остане такава.

Още с пускането на iMac на пазара през 1998 г. Джобс и Джони Айв превръщат визуално атрактивния дизайн в отличителен белег на компютрите „Епъл“. Появяват се лаптоп за масовия потребител, който изглежда като оранжева мида, и професионален настолен компютър, приличащ на леден куб в стил дзен. Подобно на панталоните с кройка „чарлстон“, закачени в дъното на дрешника, някои от тези модели биха изглеждали по-добре в своето време, отколкото разглеждани днес в ретроспекция. Те показват афинитет към самия дизайн, който понякога е малко прекален. Но именно дизайнът отличава компютрите на „Епъл“ от масата и им придава публична известност, така необходима за оцеляването им в света, доминиран от Windows .

Компютърът Power Mac G4 Cube , пуснат на пазара през 2000 г., е толкова очарователен, че един екземпляр се озовава в Нюйоркския музей на модерното изкуство. 8-инчовият куб със съвършена симетрия и размери като на кутия за салфетки „Клийнекс“ е истинско въплъщение на естетиката на Джобс. Усложненията при работа с него идват от минимализма му. Никакви бутони не загрозяват повърхностите на куба. Няма изскачаща поставка за CD, а само фин слот (процеп). Както при оригиналния „Макинтош“, липсва и видим вентилатор. Чист дзен дизайн.

— Когато видите нещо, което е така изпипано отвън, си казвате „Еха-а, сигурно е изпипано и отвътре“ — казва Джобс пред репортер на „Нюзуийк“. — Ние осъществихме прогрес, като премахнахме разни неща, като изхвърлихме излишното.

G4 Cube почти бие на очи с липсата на каквато и да е показност. При това е мощен. Той обаче не пожънва успех. Конструиран е като настолен компютър от висок клас, но Джобс иска да го превърне, както прави с почти всеки продукт, в нещо, което да бъде купувано от масовия потребител. В крайна сметка кубът не се продава добре на нито един пазар — масов или специализиран. Обикновените професионалисти не се интересуват от изпипани като бижута компютри-скулптури, а масовите потребители не горят от желание да платят двойно повече от това, което биха дали за най-обикновен компютър, дори да е унил на вид. Джобс предвижда, че „Епъл“ ще продава по 200 000 „куба“ на тримесечие. През първите 90 дни е продадено половината от това количество, а в следващите — по-малко от 30 000 броя. По-късно Джобс признава, че е прекалил с авангардния дизайн на „куба“ и му е определил твърде висока цена, както преди това става с компютъра NeXT . Но постепенно той си научава урока. При разработването на устройства като iPod контролира себестойността и прави нужните компромиси, за да успее да ги пусне навреме на пазара и на приемлива цена. Отчасти заради недобрите продажби на куба, през септември 2000 г. „Епъл“ регистрира разочароващи приходи. Това се случва едновременно със спукването на технологичния балон и свиването на образователния пазар на „Епъл“. Цената на акциите на компанията, която винаги е била над 60 долара, спада с 50% за един ден и в началото на декември е дори под 15 долара.

Нищо от това, което се случва, не спира Джобс да продължи да изисква различен, дори объркващ традиционните представи дизайн. Когато производството на монитори с плоски екрани става рентабилно, той решава, че е време да замени iMac — прозрачния настолен компютър, с друг. Айв предлага един доста конвенционален модел, при който част от компютърните компоненти са разположени от задната страна на плоския монитор. Джобс не харесва идеята. Както често прави в „Пиксар“ и „Епъл“, той натиска спирачките, за да преосмисли нещата. Стив чувства, че нещо не е наред с дизайна, на който му липсва изчистеност.

— Какъв е смисълът от този плосък монитор, ако искаш да накачиш всичките тези неща на гърба му — пита той Айв. — Трябва да оставим всеки компонент такъв, какъвто е.

Този ден Джобс се прибира рано вкъщи, за да обмисли проблема, и по-късно кани Айв вкъщи. Двамата се разхождат из градината, която съпругата на Стив е засадила със слънчогледи.

— Всяка година правя нещо щуро с градината и този път тя е като поле от слънчогледи. Има дори колибка от слънчогледи за децата — спомня си тя. — Джони и Стив обсъждаха проблема с дизайна, когато Джони попита: „А какво ще стане, ако отделим екрана от основата му подобно на слънчогледа?“ Той се въодушеви и започна да скицира.