Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Така че един ударен екип на „Интел“ започва работа с екип на „Епъл“ и двата колектива успяват да съкратят срока за преход с шест месеца. Джобс поканва Отелини в едно от най-добрите кътчета за отдих на мениджърския екип на „Епъл“. Там Отелини навлича едно от лабораторните облекла на „Интел“, което прилича на заешки костюм и се прегръща силно с Джобс. При публичното оповестяване на сделката през 2005 г. обикновено сдържаният Отелини повтаря сцената. „“Епъл" и „Интел“ — най-после заедно", грейва надпис на големия екран.

Бил Гейтс е поразен. Конструирането на безумно оцветени компютърни кутии не го впечатлява, но тайната програма да се замени микропроцесорът на компютрите „Епъл“, изпълнена навреме и без сътресения, е подвиг, който той горещо приветства.

— Ако кажете „Добре, искаме да заменим нашия микропроцесорен чип с друг, без да изоставаме“, това ще изглежда невъзможно — казва той след години в отговор на въпрос за постиженията на Джобс. — А те всъщност успяха.

Една от чудатостите на Джобс е неговото отношение към парите. Когато се връща в „Епъл“ през 1997 г., той обявява, че ще работи за 1 долар на година, за да допринесе за компанията, без да се стреми към лично обогатяване. Независимо от това Джобс възприема идеята за предоставяне на големи пакети от опции 14 14 Опция: ценна книга, която дава право на притежателя си да купи или продаде определен актив на определена цена, в рамките на определен срок. за закупуване на акции на „Епъл“ по определена цена. Тази идея не е част от обичайните добри практики за компенсации, отразявани в отчетите на комитетите към борда и критериите за ефективност.

След като думата „временен“ отпада от титлата на Джобс и той става официално изпълнителен директор ( CEO ) на „Епъл“, в началото на 2000 г. Ед Улард и бордът му предлагат опции (в допълнение към самолета). Опровергавайки изградения си образ на човек, който не се интересува от пари, Джобс слисва Улард, като поисква още опции освен предложените от борда. След като ги получава обаче, се оказва, че всичко е било „за едното нищо“. Стойността на акциите спада рязко през септември 2000 г. вследствие на разочароващите продажби на куба и спукването на балона „интернет“. Това обезценява и опциите.

Нещата се влошават още повече след водещата публикация в списание „Форчън“ през юни 2001 г. за изпълнителните директори със свръхзаплати. На корицата се мъдри Джобс, самодоволно усмихнат. Въпреки че неговите финансови опции са с почти нищожна стойност по това време, техническият метод за оценката им към момента на предоставяне (известен като оценка на Black-Scholes ), определя стойността им на 872 милиона долара. „Форчън“ обявява това за „несъмнено“ най-големия пакет компенсации, предоставян някога на изпълнителен директор. Това е най-лошият от всички сценарии: Джобс всъщност почти няма какво да сложи в джоба си след четири години усилена и успешна работа в „Епъл“, а пред света става олицетворение на алчните изпълнителни директори. Това го представя като двуличник и подронва изградения от самия него образ. Той написва язвително писмо до главния редактор, посочвайки, че неговите опции всъщност „са с нулева стойност“, и предлага да ги продаде на „Форчън“ за половината от обявените предполагаеми 872 милиона.

Междувременно Джобс поисква от борда да му предостави още финансови опции, тъй като предишните са останали без стойност. Той заявява пред членовете (и вероятно си вярва), че прави това повече заради признанието за труда си, а не за да забогатее.

— Въпросът не беше толкова в парите — казва по-късно той по повод на опциите в показанията си при съдебния процес, иницииран от Федералната агенция за финансова и борсова сигурност. — Всеки иска да бъде признат от колегите си. Аз чувствах, че не съм получил такова признание.

Той е на мнение, че бордът би трябвало по своя инициатива да му предложи още опции.

— Смятах, че върша доста добра работа. Опциите щяха да ме накарат да се чувствам още по-добре в този момент.

Подбраният от самия него борд всъщност го обича сляпо, затова решават да му предоставят още опции през август 2001 г., когато цената на акциите е малко под 18 долара. Проблемът е, че той се тревожи за имиджа си, особено след статията във „Форчън“. Джобс не желае да ги приеме, докато бордът не анулира старите. Но за да се направи това, е необходимо „насрещно“ осчетоводяване, тъй като старите опции ще бъдат преоценени. Това изисква вземане на такса от текущите приходи. Единственият начин да се избегне проблемът с „променливото осчетоводяване“ е да се анулират старите опции най-малко шест месеца след предоставяне на новите. В допълнение към всичко това Джобс започва да се пазари с борда доколко бързо могат да му предоставят новите опции.