Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

По принцип Айв се опитва със скиците си да предаде някаква идея и решава, че компютър, който прилича на слънчоглед, ще създава впечатлението, че плоският екран е толкова повратлив и чувствителен към човека, колкото слънчогледът към слънцето.

В новия дизайн на Айв дисплеят на „Мак“ е закрепен на подвижна хромирана „шия“, така че заедно с полусферичната си основа прилича не само на слънчоглед, но и на нахалната настолна лампа „Луксо“. Той наистина наподобява закачливостта на Луксо-младши — герой на първата късометражна анимация, създадена от Джон Ласетър в „Пиксар“. „Епъл“ регистрира множество патенти за дизайна, най-често на името на Айв, но за един от тях — „компютърна система с подвижно рамо, свързано с плосък монитор“ — Джобс вписва себе си като основен изобретател.

В ретроспекция някои дизайнерски решения за „Макинтош“ може да изглеждат малко превзети, но другите производители на компютри се придържат към другата крайност. Това е индустрия, от която се очаква да бъде иновативна, но вместо това е доминирана от банално проектирани скучни кутии. След няколко зле обмислени опита да намерят интересни форми за кутиите и да ги оцветят в сини тонове, компании като „Дел“, „Компак“, „Ейч Пи“ прехвърлят грижата за производството на компютрите си на външни производители и започват да се конкурират чрез цените. Със своите смели дизайнерски решения и новаторски софтуер като при iTunes и iMovie „Епъл“ се очертава като единствен носител на иновации.

Иновациите на „Епъл“ далеч не са просто повърхностни промени. От 1994 г. компанията ползва микропроцесор, наречен PowerPC , създаден от партньорството на IBM и „Моторола“. В продължение на няколко години той е по-бърз от чиповете на „Интел“ и „Епъл“ шумно хвали това в шеговитите си реклами. Но още преди връщането на Джобс „Моторола“ изостава в разработката на нови версии на този чип. Това поражда битка между Джобс и изпълнителния директор на „Моторола“ Крис Галвин.

Веднага след завръщането си в „Епъл“ през 1997 г. Джобс решава да спре предоставянето на лицензи за операционната система на „Макинтош“ на производители-клонинги. Предлага на Галвин да направи изключение за един от клонингите на „Моторола“ — StarMax Mac , но само ако „Моторола“ ускори разработката на чиповете PowerPC за лаптопи. Дискусията става разгорещена. Джобс излага мнението си, че чиповете на „Моторола“ са слаби. Галвин, който също е човек с характер, възразява и Джобс просто прекратява разговора. Джобс започва тайно да планира преориентиране на „Епъл“ от чипа PowerPC към микропроцесора на „Интел“. Той разбира, че това не е лесна задача, тъй като е свързана и с написване на нова операционна система.

Джобс не предоставя никаква реална власт на своя борд, а ползва събранията, за да разсъждава свободно върху различни идеи и да споделя стратегии, застанал с тебешир пред черната дъска. В течение на 18 месеца директорите обсъждат дали да преминат към архитектура, съобразена с чипа на „Интел“.

— Дискутирахме по този въпрос, задавахме си много въпроси и накрая решихме, че трябва да го направим — спомня си членът на борда Арт Левинсон.

Пол Отелини, президент на „Интел“ по това време, който по-късно става изпълнителен директор на компанията, започва тайни преговори с Джобс. Двамата се познават от времето, когато Джобс се бори да задържи NeXT на повърхността, и по-късно Отелини споделя, че „арогантността му временно е намаляла“. Отелини има спокоен и иронично-шеговит подход към хората; той е по-скоро развеселен, отколкото стъписан, когато в работата си с Джобс в „Епъл“ през първите години след 2000 открива, че „соковете му пак текат буйно и той вече не е така скромничък“.

„Интел“ има сключени споразумения с други производители на компютри и Джобс поисква по-добра цена в сравнение с тяхната. „Трябваше да намерим разумен начин да приближим цифрите“, казва Отелини. По-голямата част от договореностите се постигат, както предпочита Джобс — по време на дълги разходки. Джобс започва разходката, като разказва някоя история и обяснява как е бил свидетел на еволюцията на компютрите. Накрая преминава към пазарлък за цената.

— „Интел“ има репутацията на корав партньор, която идва още от времето, когато го управляваха Анди Гроув и Крейг Барет — казва Отелини. — Исках да покажа, че ние сме компания, с която може да се работи.