Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Големият проблем бе, че той наистина не бе съгласен да отварят тялото му — спомня си Лорийн. — Трудно е да накараш някого да направи такова нещо.

Тя обаче се аргументира, че „тялото съществува, за да служи на духа“. Приятелите му непрекъснато го убеждават да се подложи на операция и химиотерапия.

„Стив се лекуваше с ядене на разни гадости и корени от гадости и аз му казах, че е луд“, спомня си Гроув. Левинсън казва, че „всеки ден е умолявал“ Джобс, че е било „изключително обезсърчаващо да не мога дори да поговоря разумно с него“. Противопоставянето почти унищожава приятелството им.

— Ракът не реагира така, както си мислиш — настоява Левинсон, когато Джобс описва лечението си чрез диета. — Не можеш да се справиш с тумора без операция или без да го атакуваш с токсични химикали.

Дори диетологът доктор Дийн Орниш, пионер в алтернативните и хранителни методи на лечение, прави една дълга разходка с Джобс, настоявайки, че понякога традиционните методи са правилното решение. „Ти наистина се нуждаеш от операция“, казва му Орниш.

Упорството на Джобс продължава цели девет месеца след диагностирането на рака през октомври 2003 г. Част от това упорство се дължи на тъмната страна на изкривеното му възприемане на реалността.

— Мисля, че Стив толкова силно желае светът да е устроен по определен начин, че сякаш се опитва да го застави да бъде такъв — размишлява Левинсън. — Понякога това не става. Реалността е безмилостна.

Обратната страна на способността му да се съсредоточава е непоколебимата му готовност да се дистанцира от нещата, с които не иска да се занимава. Това води до много негови велики постижения, но може и да се обърне срещу него.

— Той има способността да игнорира нещата, с които не иска да се сблъсква — казва Лорийн. — Просто така е устроен.

Независимо дали става дума за лични въпроси, свързани със семейството и брака, инженерни или бизнес предизвикателства, здравето и раковото заболяване, понякога Джобс просто „изключва“.

В миналото той бива възнаграждаван за това, което жена му нарича „магическо мислене“ — убедеността му, че ще накара нещата да станат такива, каквито той иска. Но ракът не може да бъде манипулиран така. Лорийн мобилизира всички негови близки и познати, включително сестра му Мона Симпсън, за да го убедят да се подложи на операция. През юли 2004 г. нова томография показва, че туморът е нараснал и вероятно е дал разсейки. Това го принуждава да се изправи лице в лице с реалността.

Джобс се подлага на операция в събота, 31 юли 2004 г., в медицинския център на Станфордския университет. Един от вариантите е да отстранят голяма част от стомаха и червата, както и панкреаса, но лекарите решават да приложат по-малко радикален подход и премахват само част от панкреаса.

На следващия ден Джобс изпраща от своя PowerBook имейл на служителите си, в който съобщава за операцията. Той ги уверява, че видът на неговия панкреатичен рак „представлява около 1% от общите случаи на панкреатичен рак, диагностиран всяка година, и може да бъде излекуван чрез навременно хирургическо отстраняване (моят вече е премахнат)“. Джобс казва, че не се нуждае от химиотерапия или лечение с радиоактивно облъчване и планира да се върне на работа през септември. „За периода на отсъствието ми помолих Том Кук да отговаря за ежедневните операции на «Епъл», така че да не излезем от ритъм. Със сигурност ще звъня доста често на някои от вас през август и очаквам да се видим през септември.“

Заради маниакалните му диети и чудати процедури за пречистване и постене, които практикува от тийнейджърските си години, по-късно един страничен ефект от операцията се превръща в проблем. Тъй като панкреасът произвежда храносмилателните ензими, които позволяват на стомаха да смила храната и да усвоява хранителните вещества, отстраняването на част от органа затруднява постъпването на достатъчно протеини в организма. Пациентите биват съветвани да ядат често и да консумират широк набор от месни и рибни протеини, както и пълномаслени млечни продукти. Джобс никога не е правил това и не смята да го прави.

Той остава в болницата две седмици, след което полага усилия да възстанови силите си.

— Помня как се върнах и седнах в този люлеещ се стол — ми каза той, сочейки стола във всекидневната. — Нямах сили дори да вървя. Отне ми седмица, докато успея да обиколя квартала. Насилих се да вървя до градините, които са на няколко пресечки оттук, след това още по-далеч. За около шест месеца си възвърнах почти цялата енергия.