Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Трудно е да си негов дубльор. Ако засияеш със собствена светлина, си прокълнат, ако не — също. Кук успява да маневрира в тези плитки води. Той управлява спокойно и решително, без да търси известност или похвали.

— Някои хора негодуват от факта, че Стив получава похвали за всяко нещо, но аз никога не съм давал и пукната пара за това — казва Кук. — Честно казано, предпочитам името ми изобщо да не се появява във вестниците.

Когато Джобс се връща на работа, Кук се връща към ролята си на човек, който поддържа добрата сглобка на подвижните части в „Епъл“ и остава незасегнат от гневните избухвания на Джобс.

— Хората погрешно възприемат коментарите му като роптаене и негативизъм. Това е просто неговият начин да изразява емоциите си. Затова никога не приемам нещата лично.

В много отношения той е пълна противоположност на Джобс: невъзмутим, уравновесен и последователен.

— Аз умея да водя преговори, но той вероятно е по-добър от мен, защото е хладнокръвен потребител — казва по-късно Джобс. След като го хвали още малко, той тихо добавя и една уговорка — сериозна, но рядко изказвана на глас: — Но Тим не умее да представя продукт.

През есента на 2005 г., след като се връща на работа, Джобс повишава Кук в оперативен директор на „Епъл“. Това става, докато двамата летят за Япония. Всъщност Джобс не му предлага поста, а просто му съобщава: „Реших да те направя оперативен директор.“

Пак по това време старите приятели на Джобс — Джон Рубинщайн и Ейви Теванян, ръководители на отделите за хардуер и софтуер от връщането му в „Епъл“ през 1997 г., решават да напуснат. Теванян е натрупал много пари и предпочита да се оттегли.

— Ейви е страшно умен и голям симпатяга, много по-земен от Руби, без голямо его — казва Джобс. — Напускането му бе голяма загуба за нас. Няма такъв гений като него.

Случаят с Рубинщайн е малко по-сложен. Той е разстроен от издигането на Кук и изтощен след деветте години работа под ръководството на Джобс. Бурните им спорове стават все по-чести. Има и нещо друго: Рубинщайн непрекъснато е в конфликт с Джони Айв, който преди е работил под негово ръководство, а сега е подчинен пряко на Стив. Айв винаги предлага дизайнерски решения, които са визуално смайващи, но трудни за осъществяване. Работа на Рубинщайн е да създаде практичен хардуер, затова често се опъва. По природа той е предпазлив.

— В края на краищата, Руби си е от „Хюлет-Пакард“ — казва Джобс. — Той никога не търси нестандартното, не е агресивен.

Добър пример за това е един случай с винтовете, които закрепват „ръкохватките“ на Power Маc G4 . Айв решава каква форма да имат и да бъдат покрити с гланц. Рубинщайн преценява, че така цената ще стане „астрономическа“ и проектът ще се забави, затова отхвърля идеята. Неговата работа е да произвежда продукти, което означава да търси компромисни решения. Айв възприема този подход като вреден за иновациите, затова се обръща през главата му към Джобс и към инженерите от средния ешелон.

— Руби казваше „Не можем да го направим, това ще забави нещата“, а аз му отвръщах „Мисля, че можем“ — спомня си Айв. — Знаех го, тъй като се сработих зад гърба му с производствените екипи.

В този и други случаи Джобс взема страната на Айв.

Понякога споровете между Айв и Рубинщайн стигат почти до взаимни ругатни. Накрая Айв казва на Джобс да избира между двамата и Джобс избира Айв. Рубинщайн вече е готов да напусне. Той и жена му са закупили имот в Мексико и му трябва отпуск, за да си построи там къща. Накрая той отива да работи в „Палм“, където се опитват да направят нещо, наподобяващо iPhone на „Епъл“. Джобс е така ядосан, че „Палм“ наема някои от бившите му служители, че се оплаква на Боно — съосновател на частна инвестиционна компания, ръководена от бившия финансов директор на „Епъл“ Фред Андерсън. Боно му пише следното: „Успокой топката. Все едно «Бийтълс» да вдигнат шумотевица, че «Хърман енд дъ Хърмитс» са им отмъкнали екипа по логистика.“

По-късно Джобс признава, че е реагирал пресилено:

— Фактът, че те се провалиха, е мехлем за раната ми — казва той.

Джобс успява да изгради нов мениджърски екип, който е по-малко склонен към взаимни дрязги. Неговите главни играчи, освен Кук и Айв, са Скот Форстол, занимаващ се със софтуера на iPhone , Боб Мансфилд, отговарящ за хардуера на „Мак“, Фил Шилер, ръководител на маркетинга, Еди Кю, разработващ интернет услугите, и Питър Опенхаймер — финансов директор. Въпреки че на пръв поглед хората от ръководния екип си приличат — всички са бели мъже на средна възраст — съществува цял диапазон от стилове на работа и поведение. Айв е емоционален и експресивен, а Кук е студен като стомана.