Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Айв осъзнава, че повечето хора (включително и той самият) се въздържат да изразят открито недоволството си, когато не одобряват нещо, защото искат да бъдат харесвани. „Което всъщност е проява на суета“ — допълва Айв. Това е доста тактично обяснение. Джобс определено не проявява суетност.

Тъй като е добър човек, Айв се опитва да си обясни защо Джобс, когото той много харесва, се държи по този начин. Една вечер в бар в Сан Франциско той се наклони сериозно към мен и се зае да анализира:

Той е много, много чувствителен човек. Това е една от причините за асоциалното му поведение и прекалената му грубост. Разбирам защо дебелокожите и безчувствени хора са груби, но не и защо чувствителните понякога са същите. Веднъж го попитах защо се разбеснява толкова за това или онова. Той каза: „Но аз не съм бесен постоянно.“

Той има тази детска способност да се ядосва много за нещо, но бързо му минава. Но има и случаи, в които според мен е много разочарован, и начинът му да постигне катарзис е като нарани някого. Той смята, че има свободата и позволението да се държи така, сякаш не носи отговорност за чувствата на другите. Като се има предвид колко е интуитивен, той знае точно как да нарани някого. И го прави.

От време на време някой по-мъдър колега дръпва Джобс настрани и се опитва да го умиротвори. Лий Клоу е майстор в това отношение.

— Стив, мога ли да ти кажа нещо? — пита спокойно той, след като Джобс току-що е нахокал някого публично. Влиза в кабинета на Джобс и му обяснява колко здраво работят всички. — Като ги унижаваш така, не ги мотивираш, а ги обезсърчаваш — казва му Клоу.

Джобс склонява да се извини и казва, че разбира, но после пак се връща на своето. „Просто съм си такъв“ — казва той.

Поне в отношението си към Бил Гейтс Джобс проявява известна улегналост. „Майкрософт“ изпълнява своята част от сделката от 1997 г., когато се съгласява да продължи да разработва отличен софтуер за „Макинтош“. От друга страна, Гейтс вече не е толкова важен съперник, защото не успява да възпроизведе стратегията на „Епъл“ за дигитален пъп. Гейтс и Джобс имат много различен подход към продуктите и иновациите, но съперничеството им довежда до изненадващ самоанализ у всеки от тях.

За конференцията през май 2007 г., посветена на цифровите технологии, журналистите Уолт Мосбърг и Кара Суишър успяват да убедят Джобс и Гейтс да дадат съвместно интервю. Мосбърг кани първо Джобс, който не ходи на много такива конференции, и е изненадан, когато той казва, че ще дойде, ако и Гейтс дойде. Като чува това, Гейтс също приема.

Мосбърг желае съвместната им поява да е задушевна дискусия, а не дебат, но вероятността за това намалява, когато Джобс запраща томахавка по „Майкрософт“ в самостоятелно интервю по-рано същия ден. Помолен да коментира факта, че софтуерът iTunes на „Епъл“, предназначен за компютри с Windows , е станал изключително популярен, Джобс казва шеговито: „Това е като да дадеш чаша ледена вода на някой в ада.“

Така че, когато идва моментът Гейтс и Джобс да се срещнат преди интервюто вечерта, Мосбърг е доста разтревожен. Гейтс влиза първи заедно с помощника си Лари Коен, който вече му е съобщил накратко за шегата на Джобс. Джобс се появява с небрежна походка няколко минути по-късно, измъква бутилка вода от кофичката с лед и сяда. След миг-два мълчание Гейтс казва: „Значи, аз трябва да съм онзи представител от ада.“ Той не се усмихва. Джобс не реагира секунда-две, после му пуска една от своите дяволити усмивки и му подава бутилката с ледена вода. Гейтс се отпуска и напрежението се разсейва.

Резултатът е увлекателен дует, в който всеки от вундеркиндите на цифровата ера говори отначало предпазливо, а след това с топлота за другия. Най-запомнящи са искрените им отговори, когато стратегът по технологиите Лиз Байър ги пита какво са научили един от друг.

— Е, бих дал много да имам вкуса на Стив — отговаря Гейтс.

Разнася се кратък нервен смях — десет години по-рано Джобс казва известната си фраза, че проблемът му с „Майкрософт“ е, че тази компания няма абсолютно никакъв вкус. Гейтс обаче заявява, че говори сериозно, че Джобс „има вроден вкус“. Той си спомня как двамата с него обсъждали софтуера, който „Майкрософт“ правел за „Макинтош“.

— Видях как Стив взема решение на базата на интуицията си към хората и продукта — нещо, което ми е трудно да обясня. Той прави нещата различно, магически. В онзи случай беше невероятен.

Джобс гледа в пода. По-късно ми каза, че честността и великодушието са го „разбили“. Когато идва неговият ред, Джобс също се държи честно, но не и толкова великодушно. Той описва значителната разлика между идеологията на „Епъл“ за създаване на тясно интегрирани продукти и тази на „Майкрософт“, които предоставят софтуера си на съперничещи си производители на хардуер. Той отбелязва, че интеграционният подход, демонстриран чрез комплекта iTunes — iPod , се радва на по-голям успех на музикалния пазар, докато свободният подход на „Майкрософт“ постига по-добри резултати на пазара за персонални компютри. Въпросът, който той безцеремонно поставя, е кой подход ще се окаже по-добър при мобилните телефони?