Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

След шест месеца работа над двата варианта (Р1 и Р2) Джобс свиква най-доверените си хора в конферентната зала, за да вземат решение. Фадел е работил усилено, за да разработи модела с управляващ пръстен, но признава, че не са намерили прост начин за избиране на телефонни номера. Подходът с мултитъч екран е по-рискован, защото не са сигурни дали ще намерят решение на всички производствено-технологични въпроси, но същевременно е по-вълнуващ и перспективен.

— Всички знаем, че е по-добре да направим този вариант — казва Джобс, посочвайки сензорния екран. — Затова нека да го доразвием.

Тази своя стратегия той нарича „да заложиш компания на бас“ — висок риск, но и висока отплата, ако успеят.

Няколко души от екипа предлагат да се внедри и клавиатура, имайки предвид популярността на телефона „Блекбъри“, но Джобс налага вето на идеята. Физическата клавиатура ще означава по-малко пространство за екрана и няма да бъде така функционално гъвкава и приспособима като тази на сензорен екран.

— Хардуерната клавиатура изглежда лесно решение, но налага много ограничения — казва той. — Помислете колко много иновации можем да разработим, ако направим екранна клавиатура със софтуер. Нека заложим на нея, а после ще намерим начин да я реализираме.

Резултатът е устройство, при което на екрана се появява цифрова клавиатура, за да наберете телефонен номер, „компютърна“ клавиатура за писане на текст и бутони за различните действия. Всичко това изчезва, когато си пуснете видеоклип. Понеже софтуерът замества хардуера, интерфейсът става гъвкав и лесен за адаптиране.

В продължение на шест месеца Джобс отделя част от деня си, за да помага за усъвършенстването на дисплея.

— Това бе най-задълбоченото забавление в живота ми, което някога съм имал — спомня си той.

Множество функции, които днес ни изглеждат очевидни, са резултат от интензивни творчески дискусии. Известно време екипът търси начин да направи така, че устройството да не се включва произволно — например неволно да бъде набран телефонен номер, докато държите телефона в джоба си. Джобс категорично не иска да има бутон за включване и изключване — подобно решение му изглежда „неелегантно“. Екипът му успява да направи така, че когато устройството е в „спящ“ режим, да се активира с плъзгане на пръста по екрана.

Друго важно изобретение е сензорът, който „усеща“ кога сте доближили телефона до ухото си, така че да не се активира случайно някоя функция. Естествено, иконите са с формата, разработена от Бил Аткинсън още за софтуера на първия „Макинтош“ — заоблени правоъгълници. Джобс отделя внимание на всеки дребен детайл, докато екипът търси начин да опрости това, което при другите телефони е направено сложно. Добавят голяма лента, която улеснява временното задържане на разговора и конферентната връзка. Намират прост начин за разглеждане на имейлите, а изборът на приложение става чрез хоризонтален скрол на иконите. Всички тези операции се изпълняват по-лесно, защото всяка има изображение на екрана, вместо да се разчита на вградена клавиатура.

Джобс се вманиачава по материалите така, както по храните. Когато се връща в „Епъл“ и започва работа по iMac , той е обсебен от мисълта да намери различни приложения на полупрозрачната, оцветена пластмаса. Следващата фаза е металът. Той и Айв заменят пластмасовия елегантно заоблен PowerBook G3 с металния PowerBook G4 с корпус от лъскав титан. Две години по-късно го правят алуминиев, сякаш да покажат колко много обичат различните метали. След това разработват корпусите на iMac и iPod Nano с анодизиран (матовочерен) алуминий (металът се поставя в киселинен разтвор, през който се пуска електрически ток, за да се оксидира повърхността на потопените детайли).

Когато съобщават на Джобс, че корпусите не могат да бъдат произведени в желаните количества, той ангажира една фабрика в Китай. Айв отива там по време на епидемията SARS (остро дихателно заболяване, тръгнало от Южен Китай), за да контролира нещата.

— Три месеца живях в пансион, за да усъвършенствам процеса — спомня си той. — Руби и останалите казаха, че няма как да стане, но аз упорствах, защото със Стив смятахме, че е важно да използваме анодизиран алуминий.

След това идва ред на стъклото.

— След като решихме проблема с металния корпус, казах на Джони, че трябва да изпипаме и стъкления екран — спомня си Джобс.

В магазините „Епъл“ те са поставили огромни витрини и стъклени стълбища. Според първоначалния план iPhone трябва да има пластмасов екран подобно на iPod. Джобс обаче решава, че екранът ще изглежда много по-елегантно и сериозно, ако е от стъкло. За целта се заема да намери такова, което е здраво и устойчиво на надраскване.