Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Всички те знаят, че от тях се очаква да бъдат почтителни към Джобс, като същевременно оказват конструктивна съпротива на идеите му — един сложен за поддържане баланс, но всеки от тях се справя добре.

— Осъзнах рано, че ако не изказваш мнението си, Стив може да те покоси — казва Кук. — Той заема противоречиви позиции, за да се разгори дискусия, която може да доведе до по-добри решения. Така че ако ви е неудобно да изказвате несъгласие, никога няма да оцелеете.

Най-подходящото време за свободни разисквания е събранието на ръководния екип в понеделник сутрин, което започва в 9 и продължава три или четири часа. Фокусът винаги е върху бъдещето. Какви нови функции трябва да има всеки продукт? Какви нови неща трябва да се разработят? Джобс използва събранието, за да засили у служителите си чувството за обща мисия. Така спомага за централизиране на контрола, компанията изглежда сплотена и тясно интегрирана като продукт на „Епъл“. Това предотвратява битките между отделите, които са напаст за децентрализираните компании.

Джобс използва събранията и за да засили концентрацията на хората си. Във фермата на Робърт Фридланд работата му е била да подкастря ябълковите дръвчета, така че те да останат силни, и това става метафора за стила му на „подкастряне“ в „Епъл“. Той не иска екипите му да развиват безброй идеи за продуктовите линии, ръководейки се само от пазарните фактори, а държи „Епъл“ да се фокусира едновременно само върху два или три приоритета.

— Той има несравнимата способност да изключва „шума“ около себе си — казва Кук. — Това му позволява да се концентрира само върху няколко неща и да се дистанцира от останалите. Малко хора умеят това.

За да популяризира уроците, които той и неговият екип научават, Джобс създава вътрешен учебен център, наречен „Епъл Юнивърсити“. Той наема Джоел Подолни, който е бил декан на школата за мениджмънт в „Йейл“, да състави учебна поредица с анализи на реални ситуации. Те включват важните решения, взети от компанията в течение на съществуването й, включително прехода към микропроцесорите на „Интел“ и решението да отвори магазините „Епъл“ ( Аpple Store ). Старшите ръководители отделят време, за да преподават на новите, така че стилът на „Епъл“ за вземане на решения да стане част от фирмената им култура.

Според една легенда в Древен Рим, когато някой генерал празнува победата си на тържествен парад по улиците на града, зад него подтичва шут, който му шепнел Memento mori („Помни, че си смъртен“). Това напомняне помага на героя да вижда нещата в перспектива и му внушава скромност. Джобс чува това от лекарите си, но не проявява смирение и скромност, а се завръща с гръм и трясък след боледуването си. Ракът му напомня, че няма какво да губи, така че трябва да продължи с пълна скорост напред.

— Той се върна с чувство за мисия — казва Кук. — Въпреки че сега управлява голяма компания, той продължава да прави смели ходове, които не би направил никой друг.

За известно време се появява надежда, че Джобс е станал по-умерен, че ракът и фактът, че вече е на петдесет, са го направили по-малко брутален в изразяването на недоволство.

— Непосредствено след завръщането си той не използваше често бича на унижението — спомня си Теванян. — Ако се разсърдеше, можеше да кресне, да се вбеси и да изругае, но не така, че да срине човека срещу себе си. Това бе просто неговият начин да накара служителя да работи по-добре.

Теванян се замисля за момент, след което допълва:

— Освен ако не решеше, че някой наистина е некадърен и трябва да си отиде, което се случваше от време на време.

В края на краищата обаче острите ръбове в личността на Джобс отново излизат наяве. Повечето му колеги вече са свикнали с характера му и знаят как да реагират, но много се разстройват, когато той излива гнева си върху непознати хора.

— Веднъж той отиде до супермаркета да си купи плодов коктейл — спомня си Айв. — Обслужваше го една доста възрастна жена и той й се нахвърли за това, как приготвя коктейла. После изрази съчувствие: „Възрастна е и е по-добре да не върши тази работа.“

При едно пътуване с Джобс до Лондон Айв има неблагодарната задача да избере хотел. Той се спира на „Хемпел“ — тих петзвезден хотел, излъчващ изтънчен минимализъм, който според него би се харесал на Джобс. Но малко след като се регистрират, той застава нащрек и както очаква, след минута телефонът му иззвънява. „Стаята ми е ужасна. Да се махаме оттук“ — казва Джобс. Айв събира багажа си и отива на рецепцията, където Джобс безцеремонно заявява на шокирания служител какво мисли.