Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Между тези записи те правят и много други неща, но продължават да се връщат на този, за да го усъвършенстват. [Докато слушахме третия вариант, той ми обърна внимание, че инструменталната част е усложнена допълнително.] Ние в „Епъл“ често правим нещата по същия начин. Да, дори броят на макетите, които правим за всеки нов ноутбук или iPod . Започваме с нещо, после го оправяме и доизкусуряваме, правим по-подробни макети на целия дизайн, или на отделно копче, или на някоя функция. Това е много работа, но накрая става нещо по-добро. И ти го гледаш и си казваш: „Леле, как са го направили? Къде отидоха всички предишни нескопосни неща?“

Това донякъде обяснява защо Джобс така се разстройва от факта, че „Бийтълс“ не са включени в iTunes Store .

Борбата му с „Епъл Корпс“, компанията, представляваща интересите на „Бийтълс“, продължава повече от три десетилетия. Всичко започва през 1978 г., когато скоро след излизането на пазара на „Епъл Къмпютърс“, „Епъл Корпс“ ги съдят за нарушение на закона за интелектуалната собственост и неправомерно използване на чужда търговска марка. Основанието им е, че „Епъл“ е названието на звукозаписната компания на „Бийтълс“, дъщерна на „Епъл Корпс“. Процесът е преустановен три години по-късно, когато „Епъл Къмпютърс“ плащат 80 000 долара на „Епъл Корпс“. По онова време договорката, постигната в споразумението, изглежда логична и безпроблемна: „Бийтълс“ няма да произвеждат компютри и компютърни компоненти, а „Епъл“ няма да пускат на пазара никакви музикални продукти.

„Бийтълс“ спазват своята част от сделката; никой от тях не произвежда компютри. „Епъл“ обаче навлизат в сферата на музикалния бизнес. И така, следва нов съдебен процес през 1991 г., когато към операционната система на компютрите „Макинтош“ е включено приложение за слушане на музикални файлове, и през 2003 г., когато стартира онлайн-магазинът iTunes Store . Съдебните спорове са окончателно разрешени чак през 2007 г., когато „Епъл“ приемат да изплатят 500 милиона долара на „Епъл Корпс“ за пълните права по цял свят за наименованието.

За съжаление обаче не постигат споразумение музиката на „Бийтълс“ да се продава в iTunes Store . За да се случи това, първо „Бийтълс“ трябва да се разберат с „ЕМИ Мюзик“, които държат правата върху повечето им песни.

— Всички „бийтълси“ искаха да бъдат в iTunes — спомня си Джобс, — но те и ЕМИ са като стара съпружеска двойка. Мразят се, но не могат да се разведат. Любимата ми група бе единствената, която все още не се продаваше в магазина. Много се надявам да живея достатъчно дълго, за да разреша този проблем.

И в крайна сметка успява.

Боно, водещият вокал на групата U2 , много цени маркетинговите идеи на „Епъл“. Той е уверен, че неговата група все още е най-добрата в света; през 2004 г. обаче U2 се опитват, след близо трийсет години история, да обновят имиджа си. Създали са един вълнуващ нов албум с песен, която водещият китарист на групата, Едж, обявява за „майката на всички рокакорди“. Боно знае, че трябва да намери начин да я популяризира, затова се обажда на Джобс.

— Исках нещо съвсем конкретно от „Епъл“ — спомня си Боно. — Имахме една песен, наречена Vertigo (замайване), която се отличаваше с агресивен китарен риф. Сигурен бях, че ще е заразителен, но само ако хората многократно бъдат изложени на въздействието му.

Боно се тревожи, че ерата на промотирането на песни по радио-ефира е отминала безвъзвратно. Затова посещава Джобс в дома му в Пало Алто, разхожда се с него из градината и му прави едно необичайно предложение. През годините U2 са отхвърляли възможността да участват в реклами срещу суми, достигащи 23 милиона долара. Сега той иска Джобс да използва групата в реклама на iPod безплатно, или поне като част от взаимноизгоден пакет.

— Те никога преди не бяха правили реклама — спомня си Джобс по-късно, — но губеха много пари от безплатното сваляне на музиката им. Освен това им харесваше онова, което правехме в iTunes , и смятаха, че можем да ги популяризираме сред по-младата аудитория.

Всеки друг изпълнителен директор би се хвърлил в огъня, само и само да убеди U2 да участват в негова реклама, но Джобс не проявява такъв ентусиазъм. „Епъл“ не показва известни лица в рекламите на iPod , само силуети. (Рекламата с Дилън още не е създадена.)

— Имате силуети на фенове — отвръща Боно, — така че не може ли следващият етап да бъде със силуети на изпълнители?