Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

От успеха на музикалния онлайн-магазин iTunes Store има и друга полза, макар и не толкова очевидна. През 2011 г. вече се е развила една изключително важна търговска сфера: услуга, на която хората вярват достатъчно, за да й предоставят потребителските си данни и банковата си информация. Заедно с „Амазон“, „Виза“, „Пей Пал“, „Американ Експрес“ и още няколко „Епъл“ събира огромна база-данни с потребители, които са им поверили имейл-адресите си и номерата на кредитните си карти с цел лесно, бързо и безопасно обслужване. Това позволява на „Епъл“ да продават в онлайн-магазина си абонаменти за списания например; в такива случаи именно „Епъл“, а не издателят на списанието, имат преки взаимоотношения с човека, закупил абонамента. Чрез продажбите на видеоклипове, приложения и различни абонаменти в iTunes Store „Епъл“ изгражда база-данни от 225 милиона активни потребители (информация от юни 2011 г.). Този факт ги поставя в изключително изгодна позиция за следващата стъпка в цифровата търговия.

С разрастването на феномена iPod започват да питат кандидати за президенти, известни личности, кралицата на Великобритания и кого ли още не (стига човекът да носи бели слушалки): „Какво има в айпода ти?“

Играта на въпроси и отговори придобива популярност след статията на Елизабет Бумилър, публикувана в „Ню Йорк Таймс“ в началото на 2005 г. Тя дава отговор на въпроса какво слуша президентът Джордж. У. Буш. „В айпода на Буш има много изпълнения на традиционни кънтри певци“ — пише авторката — „подбрани песни на Ван Морисън, сред които Brown Eyed Girl , както и на Джон Фогърти (и тук няма изненади — Centerfield ).“ Бумилър кара Джон Леви от списание „Ролинг Стоун“ да анализира компилацията на Буш и редакторът коментира: „Интересен е фактът, че президентът харесва музиканти, които не харесват него.“

„Когато даваш своя айпод на приятел, на момиче, с което си се запознал преди малко, или на някой абсолютно непознат, седнал до теб в самолета, се разкриваш напълно пред него“ — пише Стивън Леви в книгата си „Идеалното нещо“. „Достатъчно е просто да прегледат записите ти с едно завъртане на диска и се оказваш разголен. И не става дума само за онова, което харесваш; разкриваш кой си и какво представляваш .“

Така че един ден, докато седяхме във всекидневната му и слушахме музика, помолих Джобс да ми покаже своя. Той изпълни молбата ми и ми пусна част от любимите си песни.

Не се учудих, че има шест албума на Дилън, включително песни, които Джобс обожава от времето, когато с Возняк си купуват пиратски записи за магнетофон (години преди албумите да са издадени официално). Има още петнайсет албума на Дилън, включително първия, Bob Dylan (1962). Последният обаче е Oh Mercy (1989); Джобс прекарва дълго време в спорове с Анди Херцфелд (и не само), защитавайки твърдението си, че по-късните албуми на Дилън — всъщност всеки след Blood on the Tracks (1975) — не са толкова въздействащи, колкото ранните му изпълнения. Единственото изключение според него е песента „Нещата се променят“ от филма „Момчета-чудо“ от 2000 г. Струва си да се отбележи, че в айпода му липсва Empire Burlesque (1985) — албумът, който Херцфелд му носи през уикенда, след като го изгонват от „Епъл“.

Значително присъствие в айпода му имат и „Бийтълс“. Находките са от седем техни албума: A Hard Day’s Night, Abbey Road, Help!, Let It Be, Magical Mystery Tour, Meet the Beatles! и Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band . Соловите албуми липсват. После идва ред на „Ролинг Стоунс“, представени с шест албума: Emotional Rescue, Flashpoint, Jump Back, Some Girls, Sticky Fingers и Tattoo You . Повечето албуми на Дилън и „Бийтълс“ са цели, но Джобс остава верен на принципа си, че могат и трябва да бъдат разделяни, затова в айпода му са включени само по три-четири песни от повечето албуми на „Ролинг Стоунс“ и останалите изпълнители. Има и доста песни на някогашната му приятелка Джоaн Бейз, включително две различни версии на Love Is Just a Four-Letter Word .

Цялата музика в айпода му отговаря на вкуса на дете на 70-те, чието сърце обаче остава в 60-те години. Вътре има песни на Арета Франклин, Би Би Кинг, Бъди Холи, Бъфало Спрингфийлд, Дон МакЛийн, Донован, „Дъ Доорс“, Джанис Джоплин, Джеферсън Еърплейн, Джими Хендрикс, Джони Кеш, Джон Меленкамп, Саймън и Гарфънкъл, Дъ Мънкис и Сам дъ Шам. Само около една четвърт от песните са от по-нови изпълнители като „10 000 Мениакс“, Алиша Кийс, „Блек Айд Пийс“, „Колдплей“, Дайдо, „Грийн Дей“, Джон Майер (който е приятел на самия Джобс и на „Епъл“), Моби (същото важи и за него), U2 , Сийл, както и „Толкинг Хедс“. Има и класическа музика — няколко записа на Бах, включително Бранденбургските му концерти, както и три албума от Йо Йо Ма.