Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Едва три години по-късно, през ноември 2006 г., „Майкрософт“ успяват да пуснат свой вариант на iPod . Устройството се нарича Zune и много прилича на iPod , но е малко по-голямо и тромаво. Две години по-късно то притежава едва 5% от пазарния дял. Джобс безмилостно посочва причините за недоброто представяне на Zune : скучния дизайн и слабата рекламна кампания.

Колкото повече остарявам, толкова по-ясно виждам колко важна е мотивацията. Zune не струваше, защото ония типове от „Майкрософт“ в действителност не обичат нито музиката, нито изкуството. Не и колкото нас. Ние спечелихме, защото обожаваме музиката. Направихме iPod за себе си, а когато правиш нещо за себе си или за най-добрия си приятел и семейството си, то не може да е скапано. Ако не обичаш нещо, няма да се постараеш да го изпипаш. Няма да отделиш още един ден или един уикенд и няма да пробваш да промениш статуквото.

Първата годишна среща на Анди Лак в „Сони“ се състои през април 2003 г., в същата седмица, когато „Епъл“ пускат iTunes Store . Още преди месеци е застанал начело на музикалното подразделение, но голяма част от това време прекарва в преговори с Джобс. Всъщност той пристига в Токио направо от Купертино и носи със себе си последната версия на iPod и описание на магазина iTunes . Застава пред събраните двеста мениджъри и вади от джоба си айпода.

— Ето го — казва той на изпълнителния директор Нобуюки Идеи и ръководителя на „Сони — Северна Америка“ Хауърд Стрингър. — Ето го убиецът на уокмените. Тук няма излишни части. Причината да купите музикална компания бе възможността да произвеждате устройства като това. Можете да постигнете и по-добри резултати!

Оказва се обаче, че „Сони“ не могат да постигнат по-добри резултати. Вярно е, че те са пионерите в производството на преносими музикални устройства — уокменът е тяхно изобретение. Имат страхотна звукозаписна компания, както и дълга история в направата на красиви електронни устройства за широкия пазар. Притежават всички необходими ресурси, за да се състезават със стратегията на Джобс за интегриране на хардуера, софтуера, устройствата, съдържанието и продажбите. Защо тогава се провалят? Отчасти защото „Сони“ е компания, която подобно на „AOL Тайм Уорнър“ е организирана на отдели, всеки от които си има собствен дневен ред, цели, срокове и финансови отчети. В подобна компания е почти невъзможно да принудиш отделите да работят заедно, за да се постигне единство.

Джобс не разделя „Епъл“ на полуавтономни отдели; напротив, той пряко наглежда и контролира всичките си екипи. Кара ги да работят като едно сплотено и гъвкаво цяло, с общи срокове и крайна цел.

— Ние нямаме „подразделения“ с отделни отчети за приходи и разходи — обяснява Тим Кук. — Правим само един финансов отчет за цялата фирма.

От „Сони“ имат още едно притеснение, характерно за големите компании: така наречената канибализация. Ако направи музикален плейър и лесна за ползване услуга, с помощта на която хората да споделят музикални файлове, това би могло да навреди на продажбите на звукозаписното подразделение. Джобс пък има такова правило: да не се страхува от канибализацията на собствените си продукти.

— Ако сам не извършиш този канибализъм, някой друг ще го направи — разсъждава той.

Затова, дори да допуска, че продажбите на iPhone могат да отнемат от пазарния дял на iPod , а тези на iPad да навредят на продажбите на лаптопа, това не го възпира.

През юли същата година „Сони“ възлагат на един ветеран в музикалната индустрия, Джей Самит, да създаде услуга, подобна на iTunes . Идеята е тя да се казва „Сони Кънект“ и да продава песни онлайн, които да могат да се слушат с преносимите музикални устройства на компанията.

— Този ход моментално бе разтълкуван като начин да се обединят понякога враждуващите подразделения за електроника и съдържание — съобщава „Ню Йорк Таймс“. — Именно тази вътрешна битка според много хора е причината „Сони“ — създателите на уокмена и най-големия играч на пазара за преносими аудио устройства — да бъдат детронирани от „Епъл“.

„Сони Кънект“ стартира през май 2004 г. Просъществува малко повече от три години, докато накрая „Сони“ преустановява услугата.

От „Майкрософт“ са склонни да предоставят софтуера си Windows Media и защитения си дигитален формат на други компании, точно както са направили с операционната си система през 80-те години. Джобс, от своя страна, отказва да даде лиценз на други производители за FairPlay на „Епъл“; той работи само на iPod . Не позволява и на други онлайн-магазини да продават песни, които могат да се слушат на iPod . Множество експерти в най-различни области твърдят, че в крайна сметка това ще доведе до загубата на пазарни дялове за „Епъл“, както става по време на компютърните войни през 80-те.