Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Ако „Епъл“ продължават да разчитат само на собствени ресурси при изпълнение на конфигурацията — казва професор Клейтън Кристенсен, преподавател в „Харвард“, пред списание „Уайърд“, — има голяма вероятност iPod да се превърне в нишов продукт. (Ако не броим този случай, Кристенсен е доказал изключителната си прозорливост и се смята за един от най-добрите световни бизнес анализатори; самият Джобс е силно повлиян от книгата му „Дилемата на иноватора“.)

Бил Гейтс се изказва в същия дух:

— В музиката няма нищо необикновено. Този филм вече сме го гледали; същото стана с компютрите.

През юли 2004 г. Роб Глейзър, основателят на „Риъл Нетуъркс“, се опитва да заобиколи налаганите от „Епъл“ ограничения чрез услуга, наречена „Хармъни“. Направил е няколко опита да убеди Джобс да предостави формата FairPlay за „Хармъни“. Това обаче не се случва и Глейзър прилага метода на реверсивното (обратното) инженерство, за да го проучи и възпроизведе, след което го използва за продаваните от „Хармъни“ песни. Идеята на Глейзър е песните, продавани чрез „Хармъни“, да могат да се слушат на всяко устройство, независимо дали то е iPod, Zune или Rio . Слоганът на маркетинговата му кампания е „Свобода на избора“. Джобс побеснява и прави изявление, в което казва, че „Епъл“ са „изумени от факта, че «Риъл Нетуъркс» прилагат тактиката (и етиката) на хакери, за да пробият защитата на iPod .“ От „Риъл Нетуъркс“ отвръщат с интернет петиция под надслов: „Хей, «Епъл»! Не ми чупете айпода!“. През следващите няколко месеца Джобс запазва мълчание, но през октомври пуска на пазара нов вариант на софтуера за iPod . Новото устройство не поддържа песните, купени чрез „Хармъни“.

— Стив е единствен по рода си — заявява Глейзър. — Няма начин да не разбереш това, ако работиш с него.

Междувременно Джобс и екипът му — Рубинщайн, Фадел, Робин, Айв — продължават да измислят нови версии на iPod , които помагат на „Епъл“ да запази лидерството си. Първият сериозно променен вариант, представен през януари 2004 г., е т.нар. iPod Mini . Той е значително по-малък от оригиналния и има размерите на визитка. Възможностите му са по-ограничени, както и паметта, но цената му е приблизително същата. На един етап от разработката Джобс решава да я прекрати, защото не смята, че хората ще плащат същите пари, за да получат нещо по-малко.

— Той не спортува, затова не разбираше колко удобно би било устройството във фитнес салона — разказва Фадел.

Всъщност именно минито донася пълното пазарно превъзходство на iPod . То оставя далеч зад себе си конкурентните малки флаш-драйв плейъри. За единайсетте месеца след представянето му пазарният дял на „Епъл“ в сферата на портативните музикални устройства скача от 31 на 74%.

iPod Shuffle , който излиза на пазара през януари 2005 г., е дори по-революционен. Джобс научава, че опцията „шъфъл“ на iPod , при която песните се пускат разбъркано и на случаен принцип, а не според плейлиста, е станала много популярна. На хората им харесват изненадите, а освен това ги мързи да си правят плейлисти. Има дори потребители, които са обсебени от идеята да разберат дали подборът на песни наистина е случаен; и ако е такъв, защо техният iPod непрекъснато им пуска, да речем, „Невил Брадърс“. Това довежда до създаването на iPod Shuffle . Като намаляват екрана, Рубинщайн и Фадел се опитват да направят съвсем малък и евтин флаш-драйв плейър. В един момент Джобс прави следното откачено предложение:

— Защо просто не се отървем от екрана?

— Какво?! — реагира Фадел.

— Ами просто го разкарайте! — настоява Джобс.

Фадел се чуди как в такъв случай потребителите ще се ориентират при избора на песни. Джобс обаче е стигнал до прозрението, че това няма да е необходимо; парчетата ще бъдат избирани на случаен принцип. В крайна сметка всички песни са били подбрани лично от потребителя. Нужно му е единствено копче, с което да прескочи някоя, която не му се слуша. „Приемете несигурността“ — пише в рекламата.

„Епъл“ продължават с иновациите, а конкурентите им са все така назад и се препъват по оставената от тях диря. Междувременно музиката има все по-голямо участие и значение за бизнеса на „Епъл“. През януари 2007 г. продажбите на iPod носят половината от всички приходи на „Епъл“. Нещо повече, устройството придава нов блясък на цялата марка.

Най-големият успех обаче принадлежи на iTunes Store . В магазина са продадени един милион песни за първите шест дни след откриването му през април 2003 г. За една година броят им достига 70 милиона. През февруари 2006 г. магазинът продава своята милиардна песен — Алекс Островски, шестнайсетгодишен младеж от Мичиган, си купува Speed of Sound на „Колдплей“. Самият Джобс му се обажда, за да го поздрави. Момчето получава десет музикални плейъра, компютър iMac и десет хиляди долара награда.