Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

После обаче реши, че е по-разумно да не го прави. Нещата вървяха много по-добре, отколкото бе очаквал, и не биваше да се проваля.

Майло заклещи дежурния лекар в кабинета му и заговори толкова тихо, че доктор Сингх едва го чуваше.

— Аз съм най-големият брат на Финтан — представи се той. — Отгледах го като баща. Наясно съм със СПИН-а. Не мислете, че сме невежи, като сме от провинцията. Можем да понесем истината.

Доктор Сингх бе зает човек, работил тридесет и два часа без прекъсване, а и не беше от търпеливите. Майло се върна в стаята, напълно убеден, че брат му не е болен от СПИН.

В седем и половина, когато и шестимата се приготвиха да си тръгнат и да оставят Финтан да поспи, откъм коридора се чу шум от забързани стъпки. Лив нахлу в стаята с развята руса коса, порозовяла кожа и наситеносини очи. Приличаше на викингска кралица. Когато видя тълпата около леглото на Финтан, тя се закова изненадано на място.

— Лив — извика я Финтан, — заповядай, влез. Това е майка ми, а това са братята ми — Тимъти и Майло.

— Здравейте! — учтиво поздрави Лив. — Как сте?

Тя се ръкува и с тримата, но когато спря пред Майло, се вторачи в него.

— Съжалявам — извини се Лив, — но толкова приличате на Финтан.

— Ами! Финтан е хубавецът — сви рамене Майло и се усмихна. — Аз съм само бледа имитация.

— Въобще не е вярно — прекъсна го галантно Финтан. — Винаги съм те взимал за пример.

Наистина двамата много си приличаха — тъмносини очи и черна коса, но Майло сякаш бе подстриган с косачка за трева.

— Имаше ли късмет? — попита Финтан.

— Открих ги! — въодушевено отвърна Лив и му подаде елегантна торбичка, от която Финтан извади две изключително красиви стъклени чаши в тюркоазено и лимоненозелено.

— Какво е това? — попита Тара.

— Преди два часа, когато дойдох тук, Финтан се жалваше колко е грозна чашата му за вода — обясни Лив.

— Бях виждал тези красавици в „Ел Декорасион“ — продължи Финтан. — И готината Лив веднага изтича до магазина на „Конран“, за да ми направи подарък.

— Далеч ли трябваше да ходиш? — попита Майло.

Лив порозовя.

— В сградата на „Мишлен“ ги нямаше, затова отидох с такси до магазина на улица „Марилебоун“, но и там нямах късмет. За щастие ги открих в „Хийл“.

Майло, който никога не бе стъпвал по на изток от Шанън, кимна мъдро, сякаш одобряваше избора й. Точно така, в „Хийл“ винаги ще намериш каквото търсиш.

— Хайде, време е да тръгваме — подкани Тара останалите и се надигна от мястото си.

— Закъде си се разбързала? — подкачи я нежно Майло.

— Нали се канехме да…

Тара загря учудващо бързо. Семейство О’Грейди смяташе, че е проява на лоши маниери да си тръгнеш веднага след появата на нов посетител.

Тя седна на стола си и се завъртя към Финтан.

— Утре в колко часа ще те изпишат?

— Няма да ме изписват.

— Моля?!

— Сега пък какво ставаше, по дяволите?

— Няма нищо страшно — обясни Финтан. — Имам лека инфекция на врата, откъдето извадиха лимфния възел, и лекарите искат да ме държат под око, докато се оправя напълно. А ако не се оправя, ужасно ще се ядосам, защото ще се наложи да ми ампутират врата. И тогава ще заприличам на играч на ръгби.

— Колко време трябва да останеш тук? — уплаши се Кетрин.

Новината никак не й хареса. Безплатните легла в болница бяха рядко срещано явление. Само ако персоналът се притесняваше много за някого, можеше да го уреди с такова.

— Пет-шест дни — сви рамене Финтан. — Ще видим.

След тридесет минути пожелаха лека нощ на Финтан и тръгнаха към вратата.

— Кетрин, Тара — прошепна Финтан, — дръжте Сандро под око — помоли ги той. — Не че сега е същото, но след случилото се с последния му приятел… се тревожа за него, а докато съм болен, не мога да направя нищо.

На паркинга Сандро дръпна Кетрин и Тара настрани.

— Трябва да поддържаме Финтан в добро настроение — настоя той. — Да го забавляваме и да не му позволяваме да се тревожи.

Семейство О’Грейди щяха да се настанят в апартамента на Кетрин. Това бе най-доброто решение — тя имаше малка стая за гости, където щяха да спят момчетата, блестяща от чистота спалня, подходяща за ирландска майка, и прилично разтегателно канапе за собствените си нужди. Както каза Тара: „Те не биха се съгласили да отседнат при мен, защото живея в грях.“ Пък и Томас категорично бе отказал да ги приеме.

Джейн Ан изсипа безброй похвали за апартамента на Кетрин.

— Прекрасен е! Прилича на жилище на филмова звезда.