Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Великолепен е — твърдо каза Кетрин.

— Извинявай! Не исках да те обидя. Е, сериозно ли е?

— Да, така мисля.

— Мамка му! Накарай го да ти даде снимка, а в петък вечер, веднага щом слезеш от автобуса, ела в хотела.

— Не мога — бързо отвърна Кетрин. — Реших да остана тук през уикенда. Искам да бъда с него.

— Пак ли?

Лоркан я караше да се чувства невероятно. Целувките му я подлудяваха, а когато я захапеше до зърното, й се струваше, че ще експлодира. Понякога, когато беше сама, се докосваше леко през бикините и се изненадваше на странната възбуда. Не бе ходила на изповед от доста време и се чудеше как въобще ще отиде отново.

Един ден, докато лежаха на леглото и се целуваха страстно както винаги, Кетрин чу смъкване на цип и шумолене на дънки и осъзна, че Лоркан се съблича.

— Какво правиш? — извика уплашено тя.

— Не трябва да правиш нищо — отвърна той с дрезгав глас. — Само го погали. Само веднъж.

— Не!

— Моля те. Ще ти хареса.

— Това е грях!

— Как може да е грях? Ние се обичаме.

Кетрин чуваше обяснение в любов за пръв път и то й достави огромно удоволствие. Но все пак не намали решителността й.

— Наистина не трябва…

— Трябва. Обичаме се — прекъсна я той.

И така, разтреперана, тя му позволи да сложи ръката й върху надървения си член. Стиснала очи, тя ахна, когато пръстите й докоснаха учудващо гладката кожа.

— Ето — каза Кетрин, като отдръпна ръка. — Надявам се, че си доволен. Няма да го правя повече.

Вярваше в заканата си, но следващия път, когато бяха заедно, Лоркан отново се разкопча. Но вместо само да се докосне до нея, обви ръката й около пениса си и започна да я движи нагоре-надолу.

— Не — замоли се Кетрин.

— По-силно! — изстена той. — По-бързо! Обичам те! По-бързо!

Тясното легло се тресеше. Дъхът на Лоркан изгаряше ухото й. Зачервеното му лице й се стори странно и непознато. Кетрин се почувства омърсена и обидена, а когато нещо горещо обля ръката й, изпита силно отвращение.

Но след като Лоркан си тръгна и остана сама, откри, че си припомня преживяното и се възбужда. Почувства се горда, задето го бе накарала да изпита подобно нещо, секси, опасна и зряла. Искаше й се да го направи отново. Ужасено се запита дали не извършва смъртен грях. Ако умреше сега, щеше ли да гори в пламъците на ада? Знаеше, че дяволските пламъци са тъпи суеверия, но все пак бе обхваната от тревоги и страх. Ами ако беше вярно?

Можеше да отиде да се изповяда и да получи опрощение, но пасторът щеше да й нареди да спре да прави тези неща с Лоркан. Може би дори да престане да го вижда.

А тя не можеше да го направи. Беше се пристрастила към онова, което вършеха в леглото й, и мисълта да спре бе непоносима. Затова, без да обръща повече внимание на заснижените си изисквания, реши, че силната им любов неутрализира смъртния грях. А и винаги си бе казвала, че каквото и да правят, никога няма да стигне докрай. Все пак, дори Тара не го бе правила. Но с течение на времето Лоркан сломи съпротивата й и сега всеки път, когато лягаха на леглото, джинсите му бяха смъкнати до коленете, нейните бикини — до средата на бедрата й, и му бе позволено да допре пениса си до входа на влагалището й.

— Никога няма да отиваме по-далеч от това, нали? — прошепна тя.

— Никога.

Но понякога се притискаше по-силно в нея и това ги изпълваше с невероятно сладки усещания.

— Но няма да го вкарваш, нали?

— Няма. Само ще се движа ей така. Хубаво ли ти е?

Тя кимна. Никога не бе изпитвала подобно нещо. А и щом не отиваха докрай, значи всичко бе наред.

— Може ли да го размърдам? — промърмори Лоркан.

— Добре, но няма да го вкарваш.

— Няма.

След малко Кетрин каза разтревожено:

— Струва ми се, че го вкарваш.

— Не — отвърна той пресипнало. — Отвън е и само се движа…

Но тласъците му се усилиха и Кетрин почувства ужасено как нещо огромно прониква в нея, а Лоркан извика триумфално:

— Сега вече е вътре!

След като свършиха, той я прегърна нежно. Галеше я по косата и повтаряше:

— Всичко е наред, бебчо. Всичко е наред.

Кетрин завъртя обляното си в сълзи лице към него.

— Никога вече няма да го правим — каза решително тя. — Не мисли, че ще ме убедиш, защото няма да успееш. Това е страшен грях и ако умра, ще отида направо в ада.

Но го направиха отново. И отново. И отново. Но когато Лоркан заговори, че трябва да „вземат мерки“, Кетрин отвърна рязко, че няма нужда, тъй като никога вече няма да съгреши.

Разбира се, съгреши. Не защото Лоркан я заплашваше, че ще я остави, ако не го направи. Не му се налагаше. Собственото й предателско тяло бе най-убедителният фактор — просто не можеше да устои на съблазънта.