Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

Прекарваха всяка вечер заедно. Понякога ходеха в неговия апартамент, но по-често в нейния. Там лягаха на тясното й легло и се целуваха с часове. Дълги горещи целувки. Лоркан се притискаше силно в нея, ръцете му нежно я галеха, а тежестта на тялото му бе страшна и великолепна.

Якето му ухаеше на цигари, одеколон и мъж. Косата му бе като коприна под пръстите й. Той стенеше възбудено, когато Кетрин хапеше леко врата му и я целуваше още по-страстно. Но когато се опита да разкопчее сутиена й, тя се ужаси от наглостта му, а и от себе си, защото й се искаше да му позволи. Накара го да спре, надигна се от леглото, обясни му, че не е такова момиче и му забрани да опитва отново. Той се извини и обеща.

Но на следващия ден опита отново и Кетрин се разгневи.

— Отивай си у дома! — нареди му тя.

Лоркан бе съкрушен. Закле се, че никога вече няма да го прави. Но Кетрин повтори твърдо:

— Искам да си тръгнеш.

Той си отиде, а тя се сви и заплака. Реши, че всички е свършило. Излизаше с него само от две седмици, но никога не се бе чувствала толкова самотна и изоставена.

Но в седем часа на следващата сутрин на вратата се почука. Тя отвори, пребледняла и измъчена от безсънната нощ, и видя Лоркан. Безмълвно се хвърли в обятията му и го поведе към леглото. А когато той повдигна нощницатай, погали гърдите й и захапа нежно розовите зърна, Кетрин не протестира.

Знаеше, че това, което прави, е нередно, но й харесваше. Срамът й се смесваше с мръсно лудо желание. Всеки път, когато бяха заедно, искаше да каже на Лоркан да спре да я докосва, но не можеше. Накрая сключи примирие със себе си и будната си съвест, като реши, че може да я гали над кръста. Все пак всички го правеха. Тара позволяваше на момчетата да пипат гърдите й, откакто навърши четиринадесет години. А и стига да не правеха нищо „там, долу“, всичко щеше да е наред. Освен това Лоркан бе луд по нея.

По време на един от интимните им разговори между изгарящите целувки, Кетрин се увери, че връзката им наистина е нещо специално. Лоркан я погледна многозначително и каза:

— Обзалагам се, че си имала милиони гаджета.

— Не — искрено отговори тя. — Не много. Само две.

— Караш ме да ревнувам — изръмжа той.

— Не, недей! — извика тя. — Бяха просто момчета, които идваха на почивка в Нокавой през лятото. Но с никой от тях не беше така.

— Е, заслужаваше ли си да ме изчакаш? — засмя се той.

— Да.

И точно това си мислеше. Лоркан бе наградата за доброто й поведение. Хубавите неща отиваха при онези, които можеха да чакат.

— А ти имал ли си много приятелки преди мен? — свенливо попита Кетрин.

Стегна се, за да чуе отговора му, защото бе сигурна, че е имал. Беше седем години по-голям от нея, а и толкова красив.

— Една или две — лениво отвърна той. — Нищо особено.

Кетрин се обади на Тара и Финтан от службата и шепнешком им разказа, че има гадже. Сподели с тях, че бил великолепен, а тя била луда по него, както и той по нея. После попита приятелите си кога ще дойдат в Лимерик, за да ги запознае с него. Но никой от двамата не можеше да пътува в близкия един месец, защото работеха нощем.

— Жалко! — разочарова се Кетрин.

— И аз ужасно съжалявам — каза Тара. — Умираме да го видим. Обясни ни отново колко е прекрасен. По-хубав ли е от Дани Хартиган?

Кетрин се засмя презрително. Дани Хартиган беше гадже на Тара в продължение на две седмици по-миналото лято и еталонът, според който оценяваха останалите момчета. Но в сравнение с Лоркан бе гола вода.

— Много по-готин е от Дани. Прилича на филмова звезда, а и наистина е актьор.

— Мили боже! — извика Тара, като едва прикри завистта си. — Актьор! Разказвай!

Кетрин чу как Тара вика на Финтан:

— Той е актьор!

После Тара се върна на телефона.

— Познаваме ли го? — развълнувано попита тя. — Гледали ли сме го в нещо?

— Може би — гордо отвърна Кетрин. — Знаеш ли онази реклама за омекотител за пране? Там където играят футбол и…

— Не мога да повярвам! — прекъсна я Тара. — Реферът, който им казва да си свалят фланелките, за да бъдат изпрани? Страхотен е!

— Жесток е! — изкрещя Финтан някъде отдалеч.

— Не, не е реферът — призна Кетрин. — Един от играчите в десния ъгъл.

— Успокой се — каза Тара на Финтан. — Не е реферът.

— Не можеш да го пропуснеш — обясни й Кетрин. — Тича към вратата и се вижда идеално в гръб. Сещаш ли се?

— Май да — промърмори неуверено Тара.

— Много висок и е с червена коса.

— Червена коса! Никога преди не си го споменавала. И е висок? Сигурна ли си, че е хубав? Звучи малко зловещо. Представям си Бийкър от „Мъпет шоу“.