Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Сигурна съм, че Анджи Хилър не би се зарадвала да чуе как я определят като грешка — заяде се Кетрин.

— Не, нямах предвид това. Грешка бе да се увличам по нея.

— Да се увличаш? Мислех, че става дума само за една нощ.

— Така беше.

— Трябва да е била паметна нощ, за да кажеш, че си се „увлякъл“ по нея — презрително каза Кетрин.

— Не. Просто използвах грешна дума.

Кетрин сдържа дъха си и зачака Джо да й обясни как само е целунал Анджи и е спал на канапето, или пък е бил прекалено пиян, за да му стане, но той не го направи.

— Спа ли с нея? — попита накрая тя.

— Да.

— Имах предвид дали си правил секс с нея — настоя упорито тя и се уплаши да не повърне.

Той кимна.

Стомашното й съдържание се надигна нагоре.

— А после каза на всички да я наричат Жилет. Чудесно, Джо!

— Не съм им казвал — отвратено отвърна той. — Не знам кой започна да я нарича така. Вероятно Майлс. Но аз нямам нищо общо с това.

— Но очевидно си разправил на всички, че си я чукал. Прекрасно, Джо!

— Не съм споделял с никого. Анджи е разказала на Майлс.

— Видя ли я отново?

— На следващата сутрин говорихме по въпроса. Обясних й, че съжалявам за случилото се и то няма да се повтори.

— А как според теб се е почувствала Анджи? — побесня Кетрин. — Вкарваш я в леглото, чукаш я, а после й съобщаваш, че веднъж е достатъчно. Какъв джентълмен!

— Съжалявам!

— За какво? — студено попита Кетрин. — Ти си свободен човек.

— Моля те, не се дръж така!

— Как?

— Защо си толкова ядосана? Тогава още не се виждахме. Всъщност това се случи точно след като ми каза, че упражнявам сексуален тормоз над теб.

Искаше й се да изкрещи, че го знае много добре.

— Мислех, че не ти пука за мен — продължи Джо. — А и честно казано, наистина бях разстроен и…

— И какъв по-добър начин да си оправиш настроението от това да преспиш с друга жена. Типично мъжка реакция.

— Не трябваше да го правя — повтори Джо. — Съжалявам, че стана така. Знам, че не е оправдание, но бях пиян и разстроен. Допуснах грешка. Човешко е.

Кетрин стисна устни.

— Всеки има минало — нежно каза Джо. — Никой не започва нова връзка абсолютно чист.

Тя отказа да отговори, но след малко попита заядливо:

— Защо не ми каза?

— Опитах се. Но ти твърдеше, че не искаш да обсъждаме миналите си връзки. Забрави ли?

— Да, но… Имах предвид, че не искам да ти разказвам за моите. Исках да чуя за твоите.

Джо въздъхна.

— Това не е честно, Кетрин.

— Ти ми разказа за Линдзи — смени тактиката тя. — Защо не ми разказа и за Анджи?

— Опитах се! — възкликна Джо. — Но ти ми каза, че се нуждаеш от време, защото ти е трудно да се доверяваш. Уважих желанието ти. Не исках да те притискам…

— Как мислиш, че се чувствам? — прекъсна го тя. — Ходя си спокойно на работа и внезапно откривам, че Анджи Хилър ми се присмива, защото е спала с гаджето ми!

— Но тя не знаеше за нас. А и защо да ти се присмива? Ти си моето гадже, а не Анджи.

— Истинска късметлийка съм, нали? — презрително отвърна тя.

Знаеше, че се излага и рискува да разруши всичко, но не можеше да спре. Чуваше как от устата й се изливат грозни, злобни думи, но беше безсилна да ги задържи.

— Кетрин — каза нежно Джо, — ако се тревожиш, че това може да се случи отново и някога да ти изневеря, много грешиш. Не го казвам само защото си ми ядосана. Знаеш какво изпитвам към теб и…

Джо замълча. Стори му се, че чува завъртането на ключ в ключалката. След секунди Тара се втурна в стаята, придружена от още няколко души. Сърцето му се сви. Дано Тара по-скоро си намереше собствен апартамент!

Опита се да се усмихне любезно на гостите, а Тара забъбри ентусиазирано, като сочеше хората зад себе си.

— Минавахме оттук и реших, че ще е хубаво да се запознаете, защото всички сте чували един за друг. Това е Ейми от работата ми и Бенджи… — Тя се обърна към Кетрин и Джо, промълви безмълвно „моят човек“ и завъртя очи с отвращение, сякаш се канеше да повърне. — А това е… — продължи Тара.

Джо се втрещи. Веднага позна третия човек, който почти изпълваше стаята с високия си ръст, широки рамена и дълга червена коса. Онзи лигав тъп актьор от рекламата за масло. Лоркан някой си.

Лоркан очевидно също позна Джо, защото прекъсна Тара и извика високо:

— Хей, теб те познавам!

Джо въздъхна и се приготви за досадни разправии, но внезапно нещо го изпълни с неочакван ужас. Проследи погледа на Лоркан и видя, че той не говореше на него, а на Кетрин.