Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Какво да боли? — попита тя.

— Падането от рая.

Кетрин се изчерви и се зачуди дали красавецът я сваляше. Ако беше така, той се случваше за пръв път.

— Не съм от рая, а от Нокавой.

Знаеше, че не е духовита, но все пак остана ужасно разочарована от отговора си. Но Лоркан се засмя.

— Това ми харесва! Не съм от рая, а от Нокавой — повтори той. — Звучи страхотно!

Кетрин усети как я облива непозната топлина.

— Как се казваш? — попита Лоркан.

— Кетрин. Кетрин с „К“ — добави тя сериозно.

— А аз съм Лоркан. Лоркан с „Л“.

Тя се изкикоти весело.

— Надали би могъл да си Лоркан с „К“.

Лоркан се вторачи в малките й бели зъби, гладката кожа без никакъв грим, лъскавата права коса и изпита познато желание. Знаеше, че се налага да е много внимателен и деликатен с това момиче, което изглеждаше невероятно чисто и непокварено. И не само видът й бе такъв, а и поведението. Нямаше кокетно пърхане с мигли, многозначителни реплики, флиртуване. Това го привлече неудържимо.

— Е, Кетрин с „К“, какво те води в Лимерик?

— Уча за счетоводителка — гордо отговори тя.

Той успя да си придаде изключително заинтригуван вид, докато я разпитваше и слушаше отговорите й. Научи как завършила училище с отличие и живеела в Лимерик от девет месеца, как извадила късмет и си намерила чудесна работа, как живеела сама в гарсониера, а двамата й най-близки приятели Тара и Финтан много й липсвали, но понякога им звъняла от службата и всеки втори уикенд се прибирала у дома.

— Защо и те не дойдат да работят в Лимерик? — загрижено попита Лоркан.

— Работят в хотела в Нокавой и пестят, за да заминат за чужбина.

— Е, надявам се, че поне ти идват на гости.

— Всъщност не. Нали разбираш, налага им се да работят в събота вечер, а аз работя цяла седмица и уча нощем, така че няма смисъл…

— А хората, с които работиш, свестни ли са?

— Да — отговори Кетрин, после сниши глас и добави заговорнически: — Но са доста стари.

— Значи нямаш много приятели тук?

— Нямам.

Това не й попречи да представи Лоркан на бандата дъртаци, с които бе дошла, и той бе принуден да търпи досадните им разговори с часове. След известно време усети, че не издържа повече, наведе се към нея и каза:

— Хайде да изчезнем оттук и да отидем да си побъбрим някъде на спокойствие.

Излязоха на улицата и Лоркан предложи небрежно:

— Да отидем у вас!

Кетрин се закова на място. За каква я взимаше? Малко глупаво момиченце от дълбоката провинция?

— Не — твърдо отговори тя. — Ще отидем в друг бар.

Лоркан избухна в смях.

— Не си глупава, Кетрин с „К“. Права си да внимаваш, но можеш да ми се довериш.

— Всеки би казал същото!

— Приличам ли на изнасилвач? — наранено попита той, като разпери ръце.

— Откъде да знам как изглеждат изнасилвачите? — заядливо отвърна тя.

Лоркан спря, сложи огромните си ръце на рамената й и се приближи до нея.

— Не бих те наранил — обеща нежно той. — Никога.

Кетрин се трогна от искреността му и му повярва. Реши, че мястото й е до този мъжествен красавец, който ще внесе радост и щастие в живота й.

— Добре — съгласи се тя. — Можеш да дойдеш у нас за чаша чай, но без глупости — строго размаха пръст тя.

Лоркан хвана ръката й и се опита да ухапе пръста й. Кетрин се засмя весело.

— Хайде! — каза той, като я прегърна нежно и я поведе напред.

— Говоря сериозно — погледна го тя в очите. — Без глупости!

— Никакви — съгласи се мило той.

Разбира се, Лоркан не се канеше да спази обещанието си.

Веднага щом влязоха в гарсониерата и Кетрин му подаде чаша чай, той я остави върху купчината счетоводни учебници. После взе и нейната чаша и я сложи на нощното шкафче.

— Какво правиш? — попита Кетрин с пресипнал глас.

— Не искам да си разлееш чая.

— Няма да го разлея.

— Напротив. Трудно е да пиеш чай и да те целуват в същото време.

Тя се ужаси. Лоркан наистина се оказа изнасилвач! Отвори уста да протестира, но той я придърпа към себе си със силните си ръце. После притисна красивите си устни в нейните и я целуна.

За миг Кетрин изпита леко отвращение, но тъкмо преди да отблъсне Лоркан, магията я завладя. И преди я бяха целували, но никога по този начин. Искаше й се целувката да продължи завинаги. След малко неохотно отвори очи и го погледна.

— Да се видим утре, Кетрин с „К“ — помоли Лоркан.

— Добре — прошепна развълнувано тя.

Монахините в училище им бяха казали никога да не обуват черни лачени обувки с пола, защото някой мъж може да види отражението на гащите им. Дори Кетрин се бе засмяла презрително на тази дивотия, но все пак някои от поученията на католическата църква бяха пуснали корени в душата й. Не й пукаше как живеят Тара и Финтан, но възнамеряваше да се омъжи девствена. Бе твърдо решена да не стига докрай с Лоркан, но й бе приятно да я целува. И той го правеше.