Джак Дан - Армагедони (Антология)

— Ще ти разправям цял милион истории. Гражданската война продължава и ние се махаме. Написах ти писмо, ще го пусна бързо по сателита на модемния ти адрес.

— Страхотно. Господи, колко ми липсваше!

Топлият й смях проби през мъркащия шум в слушалката.

— Ще поискам да ми го докажеш.

— Тъкмо ще сме се пренесли в новия бивак недалеч от Мараба. Някой от шофьорите ще дойде да те вземе.

— Супер. Не е ли ужасно това за Срещата на върха?

— Никой няма имунитет.

— И аз така си мисля. Наблюдаваме до деветдесет процента заразяване в някои села тук.

— А какво става със забраната на пътническите полети? Няма ли да…

— Не могат да я наложат. Пък и ние имаме пропуски от ООН. Не се притеснявай, любовнико, ще стигна до теб, ако ще и да тръгна пеша.

Получи писмото й по модема след няколко минути:

„Разнищваме епидемиологията. При жените протича с по-висока температура, но около 97% оздравяват. Фреди получава лабораторните резултати от пробите, които изпратихме. Убеден е, че съвсем скоро ще има ваксина.

Само че е трудно да се съсредоточим, миличък. Тук върви от зле на по-зле с всеки изминал час. Още в Замбия ни проведоха инструктаж по лична безопасност, официален до пръсване, но полезните неща научихме от шофьори, ченгета, минувачи по кръстовищата. Трябва да внимаваме за дреболиите, например номерата на колите. Сдобих се със съвсем неутрални от някаква далечна държава. Продават ги в гаражите. Не смеем да си послужим със старата уловка да лепнем стикер ПРЕСА на колата. Тук стрелят по журналистите, а за телевизионните екипи е още по-лошо. Местните хора смятат, че телевизията е по-могъща от долнопробните писачи във вестниците. Тъкмо тя е клубът на всесилната пропаганда и всеки по своя причина й има зъб.

Намерихме си кола с двойни предавки, която се справя и извън пътищата. Внимавахме да не прилича на военен джип. По тях се стреля. Спряхме се на бял «Бигхорн» с надеждата снайперистите да ни помислят за мироопазващи сили на ООН. Но пък не се съмняваме, че все някоя фракция тук мрази и ООН. Мнозина в страната обвиняват нас, западняците, за свръхгрипа. Зяпат ни враждебно, няколко пъти мятаха камъни. Днес улучиха Фреди с домат в гърдите. Гнил, разбира се. Иначе някой отдавна да го е изял.

Пътуваме в конвой, когато проследяваме векторите на разпространение на свръхгрипа. Отделните коли са много по-уязвими. А и при повреда, както ни се случи вчера, има кой да ти помогне.

Посъветваха ме и какво да правя, ако ни обстрелват. (Само не се прави на изнервен съпруг! Знаеш, че обичам да работя на терен…) Не е добра идея да си на задната седалка в кола с две врати — трудно е да се измъкнеш бързо. Седиш отпред и придържаш вратата открехната, за да изскочиш на секундата. И прозорците са отворени, за да чуваш какво става.

Дори в града внимаваме с осветлението. Стараем се да не включваме фенерчетата излишно. Покриваме светлинните на камерите. Хората в екипа на Си Ен Ен, които взеха интервю от нас, си бяха омотали с тъмен плат главите, за да не се вижда синкавото сияние, избиващо от окуляра край очите им.

Не е каквото си искал да върши жена ти, а? Но е толкова вълнуващо! Съжалявам, ако не звучи женствено. Скоро ще имаш шанс да провериш дали всички тези мъжкарски занимания не са ми увредили… хм, дарбите. Само една седмица! Ще се постарая да бъда самата прелест. Любовнико, трупай ги тези твои сокове.“

Той се вторачи в блещукащия екран на лаптопа. Свръхгрип на Срещата на върха. Скоро ще има ваксина. Векторите на разпространение тръгваха винаги от градското гъмжило с дрезгави гласове, пищящи бебета и отекли майки, цялата гнилоч на безумното разрастване. Нима може една раса, родила толкова гладни гърла, да бъде нещо друго освен напаст? Тези безкрайни тълпи хвърляха съмнение върху значимостта на всяка личност, смачкваха вътрешното светоусещане.

Прочете писмото отново, сякаш се потопи под вода и от устата му изскачаха мехурчета към мътния свят, който се надяваше да зърне някой ден. Двамата с Ейми се бореха, затънали до колене в тинята на безмозъчната сган. Колко оставаше, докато бъдат погълнати? Но поне още малко всеки от двамата ще намира сенчесто убежище в другия.

Чакаше я нетърпеливо до палатката. Върна се рано след обиколката на екипите и посещението при местните тежкари. Всичко мина съвсем гладко, но не можеше повече да потиска жаждата си по нея, нетърпението си. Укроти се, като седна на стола с платнена облегалка и метна краката си в ботуши върху пън, останал от изсичането на горите. Бе получил някои допълващи файлове от Ейми и се зае да ги прехвърля лениво в лаптопа. В една обзорна статия от „Нейчър“ попадна на опит за историческа перспектива на свръхгрипа.