Джак Дан - Армагедони (Антология)

— Значи сигурно са заловили Естър и Клайд.

— По дяволите!

Тя го прегърна още по-невъздържано.

Последните отблясъци на деня обвиваха с мътно сияние влажната плетеница от лиани и листа. Някакво шумолене го накара да настръхне. Долови мярналата се сянка навреме, за да се обърне.

Нахвърли му се едър мъжага с късоцевна пушка в ръцете. Тод бутна Ейми настрани, а мъжагата замахна с оръжието, сякаш държеше тояга. Тод отскочи и заби юмрук в шията му. Сблъскаха се. Тласъкът го отхвърли в гъстите папрати. Затъркаляха се, удряха се с лакти.

Заедно се блъснаха в дърво. Тод докопа косата на мъжа. Прасна главата му във варовичен къс, щръкнал от гъстия слой опадали листа. Онзи изстена и се отпусна.

Тод се надигна да огледа къде е Ейми и някой го събори изотзад. Въздухът изфуча от дробовете му и когато се претърколи на гръб, видя двама. Единият държеше Ейми. Другият беше Сегуено, който му подвикна:

— Безсмислено е да упорствате.

— Помислих, че ни нападнаха местни бандити.

Защо пък да не опитва докрай?…

Мъжът срещу него не се усмихна.

— Естествено.

Удареният от Тод още не мърдаше. Сегуено и третият държаха автоматични пистолети, учтиво насочени към краката на Тод.

— Какво, по дяволите…

— Предполагам, че не сте въоръжен?

— Вижте какво, Сегуено…

Взеха раницата му и намериха револвера 38-и калибър на дъното под пакетираните храни. Ейми изглеждаше зашеметена, с широко отворени очи. Поведоха ги обратно нагоре по склона. Не беше лесно и всички се обливаха в пот, докато стигнат до палатката. Там завариха още половин дузина мъже в бледокафявите униформи на ООН. Един от тях донесе стол за Сегуено.

Тод седна на сгъваемия си стол, Ейми се просна на нара и се загледа безчувствено в мушиците, които все така се блъскаха в недостижимия фенер.

— Що за глупости? — пак подхвана Тод, но не успя да вложи никакъв гняв в гласа си.

Искаше му се всичко да мине по-леко за Ейми. Само това го интересуваше сега.

Сегуено разгъна оръфан лист.

— Тя не го е унищожила. Грешка.

Негово писмо до Ейми.

— Това е лично. Нямате право да…

— Изобщо не сте в положение да говорите за права, както много добре знаете според мен.

— Беше Фреди, нали? — с внезапно изострен глас се обади Ейми. — Прекалено приятелски се държеше.

Зъбите на Сегуено лъснаха в трепкащата жълтеникава светлина.

— Никога не бих прозрял толкова умела заблуда. Името на ресторант вместо математическа редица. Но пък аз не съм специалист по кодовете. А във втория абзац започвате поредицата отначало. Много икономично.

Тод си замълча. Един от пазачите — вече смяташе униформените типове за такива — препречваше изхода от палатката, готов да стреля с 9-милиметровия си пистолет. Въпреки напрегнатото мърморене на мъжете отвън се чуваше тихото чуруликане на птиците. Винаги бе харесвал най-много птиците сред всички твари в джунглата. Днес песните им бяха протяжни и жални.

Сегуено извади копия от писмата на Ейми.

— Трябва да призная, че не ги разгадахме. Тя не използва същата редица.

Ейми зяпаше мушиците.

— Толкова е словоохотлива за коли и движение — може би е предавала планове за действие? Но поредното споменаване на „сокове“ показва, че ви носи материал.

Сегуено поизви устни, явно се радваше на превъзходството си.

— Значи сте стигнали до прехващане на частни съобщения по сателитната връзка?

— Имаме неограничени пълномощия.

— И кои сте вие впрочем?

— Специални операции на ООН. Попаднахме на следите на вашата група преди около месец, когато свръхгрипът започна да се разпространява. Та какви са тези „сокове“?

Тод безмълвно завъртя глава, опитвайки се да чуе птиците, скрити високо в листака. Сегуено ловко го зашлеви по бузата. Тод понесе удара, без дори да вдигне глава.

— Аз съм епидемиолог — невъзмутимо сподели Сегуено. — Е, бях такъв преди. И знам, че вие сте асимптоматичен заразоносител.

— Хайде, де! Тогава как екипът ми не се заразява?

Защо пък да не го мъчи на всяка крачка? Ще даде време на Ейми да се опомни от шока. Тя още лежеше безволно, вторачена в кръжащите около фенера насекоми.

— Понякога хората ви се разболяват. Но вие не сте с местните работници през цялото време, а само когато решите. Достатъчно е да вдишат изпаренията от дъха ви, за да се заразят. И подозирам, че преките ви съучастници са ваксинирани… като вас очевидно.

Тод се надяваше, че Кабрина се е измъкнала. Съжали, че не уговори с нея някакъв сигнал за тревога. Беше аматьор в тези занимания.