Джак Дан - Армагедони (Антология)

А големите градове налагат стандартизирани храни, които се превозват по-лесно. И фермерите задоволяват нуждите им с монокултури, които са по-уязвими от вредители, болести и суша. Градовете изтощават плодородните земи и горите, поддържащи съществуването им. Апартаментчетата със стени от шперплат в Нагасаки изяждат джунглите на Борнео.

Влезе в хотелската си стая — гол бетон, тенекиена мивка в стаята, клозет в дъното на коридора — и завари мигащата лампичка на сателитния канал. Свърза се със сървъра в Сау Паулу и получи писмо на личния си номер. Беше от Ейми и той го прочете в захлас, забравил сивите стени наоколо.

„Сигурна съм, че сега на приятелчето Фреди му трият сол на главата, задето не е овладял по-бързо този свръхгрип. Той твърди, че се забелязвали закономерности. Виж как са се разбеснели медиите, ако имаш време. Използвай и моите кодове за достъп до SciNet. По-загрижена съм за Замбия, където отиваме. И двете враждуващи страни не спазват примирието, изобщо не им пука за предупрежденията на ООН. Ще имаме въоръжена охрана. Каква полза от нея срещу вируса! Всичките ни програми се тътрят бавно, местните хора се тръшкат като мухи.“

Прелестният й аромат сякаш проникна в ноздрите му и заличи вонята на дезинфекциращ препарат от напукания линолеум. Виждаше лъскавата й черна коса да пада като кълбящ се дим по раменете, да се разпилява по пълните гърди в жълтото сияние на свещите. След тежък ден я настаняваше в скута си, обгърнала с крака мускулестия му гръб. Косата й обвиваше и двамата, сътворяваше влажно кътче само за тях, тихо и наситено с ухание на страст. Тя се мяташе, галеше го, измъкваше от него напрежението на трудните времена, после пийваха черен ром с капка лимон. Очите й можеха да зейнат от комично унесено изумление, да се свият в цепки от гняв, изведнъж да се изпълнят с женственост, когато отразяваха безметежно ленивото пламъче на свещта.

„Не забравяй да отбягваш хрътките на електронните медии. За мен те са душещи копойчета. Тук Фреди ги държи настрана, но ме гони параноята, във всяка дума виждам преднамерена обида. Помни, че те обичам. И се погрижи да отидеш при Куипърс, ако се разболееш! Ще се видим след две седмици — колко ще се проточат!“

По сивия екран на компютъра трепкаха буквите на съобщение от WorldNet. Програмата на Тод го бе измъкнала от новинарския порой. Сбъдваха се най-лошите му страхове. Послужи си с нейните кодове за достъп и глобалното търсене намери най-горещите вести:

(АП) Помела света зараза скочи от Азия в Африка и Южна Америка. Едновременното избухване на епидемията в Кайро, Йоханесбург, Мексико Сити и Буенос Айрес потвърждава опасенията, че инфекцията се пренася най-бързо чрез пътуващи със самолети хора. Цели градове са замрели в безмълвие, защото мнозинството от жителите им се разболяват за броени дни.

Генералният секретар Имукурумба призова за пълна забрана на въздушните пътнически превози, докато вирусът не бъде изследван по-подробно. Авиокомпаниите са регистрирали рязко нарастване на продажбите в засегнатите райони, вероятно поради желанието на хората да избягат оттам.

Според някои източници Центърът за контрол на заболяванията се опитва да съотнесе появата на епидемичните огнища с определени пътници в усилията си да открие източника. Но представители на властите отказаха да потвърдят, че е предприета тази извънредна мярка.“

Тод предположи, че някой в ЦКЗ стои зад изтичането на информация, но може би имаше и други сили зад кулисите. Още по-зловещо му се стори това проследяване на хора — какъв смисъл имаше? Онези от ЦКЗ пипаха бързо. Всичко се разрастваше като пожар в саваната. И Ейми се намираше там, където бе най-напечено.

Дълго седя до нацвъканата от мухи пластмасова маса, зазяпан в останките от обяда си. Нащърбена синя чиния с ориз и зелен фасул и нахапан полумесец на тортиля със зеленчуци. Обзе го старата вихрушка на чувствата, сякаш чакала тъкмо този сгоден миг. Нелепи, несвързани образи го тласкаха по задушните коридори на неговото Аз. На устата му напираха думи, но изчезваха, преди да бъдат изречени.

Тя ненавиждаше аутопсиите. Фреди й нареди да провери резултатите от тази, а само смрадта й стигаше да припадне. Бавни перки на вентилатори помръдваха в единия край на мъничката морга. Само работната маса беше добре осветена. В улеите й се стичаха гъсти, гадно миришещи течности.