Неговата „зона на интереси“ на Срещата на върха се намираше в хаоса от задушни палатки, разпънати в един парк. Тревата беше стъпкана на сивкави плоски стъбълца. И вече се разгорещяваше спор заради делегатите от Севера, които искаха всички да поемат задължение за намаляване с три четвърти употребата на пестициди. Активистите от бедния Юг повече се тревожеха за глада, отколкото за чистите продукти, затова предложението повехна. Това не попречи на никого да подпише прилежно Обета за Земята, който заемаше цяла стена от дебел мътносив картон. В края на краищата документът не обвързваше юридически.
Тод си побъбри надълго и нашироко с типичната тълпа от Севера, представляваща Опазването на природата и Световния фонд за дивите животни, които бяха основните спонсори на „Биосъхранение“. Те се изнервяха от настояването на южняците всички да подпишат „признание за историческия, биологичния и културния дълг“ на Севера пред Юга. Вмъкнаха го в обсъждането, защото допълнителните доводи (естествено изречени на испански, за да не разберат нищо снизходителните северняци) описваха как „“Биосъхранение" нагло нахлува в нашите страни и пробутва модното опазване на околната среда като по-важно от потребностите на хората".
Тод чу това в барче, където поднасяха безалкохолни напитки, докато отпъждаше с ръка мухите. Преди да отговори, дългурест мъж с риза от груб плат се намърда с лакти между северняците.
— Знам кой сте, господин Ръсел. Няма да позволим вашия грабеж със „замяната на дълга“.
„Биосъхранение“ получаваше средства и по някои договори за замяна на дълговете към чуждестранни банки срещу права за опазване на природното богатство и наемане на местни работници. Тод се усмихна на непознатия.
— Всичко вече е договорено, приятелю.
— Самият дълг е бил уреден незаконно! — удари с юмрук по жълтия пластмасов плот на масата мъжът, разливайки кока-кола.
— От собствените ви правителства.
— От вашите наемни престъпници!… А те присвоиха огромни суми.
Тод разпери ръце. Още се усмихваше, макар и с по-голямо усилие.
— Ей, аз не съм банкер.
— Но участвате в заговора за потискането ни! — мигновено избълва мъжът.
— Като опазваме някои видове ли?
— Вие ги изтребвате!
— Да, няколко дни преди вашите сънародници да направят същото.
Още двама мъже и една жена се присъединиха към вбесения непознат. Тод бе седнал с неколцина от Севера и жена от Коста Рика, която работеше във Фонда за защита на околната среда. Той се опита да запази любезен и добродушен тон, но започнаха да го прекъсват, скоро южняците се настроиха за пламенни тиради и разговорът отиде по дяволите. Северняците подбелваха очи, а южняците ги обвиняваха със скорострелни излияния, че са арогантни, нетърпеливи и се дразнят, когато някой не говори английски, освен това са готови да се измъкнат тутакси, щом някой понечи да говори дълго, а имало толкова много за казване.
Тод се отстрани полека от масата. Северняците ръсеха думички като „първични нагласи“ и „пълномощия“, повтаряха до втръсване, че преди изобщо да обсъждат нови субсидии, биха искали да видят поне някаква отчетност. Безпокоеше ги корупцията и стискаха устни, когато чуваха, че трябвало да дават, без да бъдат потисници на духа, които настояват сами да управляват изразходването на средствата.
— Империалиста! — изсъска една бразилка и Тод си тръгна.
Вървя дълго по улиците, осеяни със смърдящ боклук.
Мегаградове. Човечеството нарастваше всяка година със стотина милиона нови-новенички души, които болестите и безредиците подхващаха незабавно. Сега имаше двайсет и девет мегаграда с над десет милиона жители всеки. Двайсет и пет от тях бяха в „развиващия“ се свят, само дето напоследък никой наникъде не се развиваше. Както винаги, Токио оглавяваше списъка със своите трийсет и шест милиона. Сау Паулу го застигаше бързо с трийсет и четирите си милиона. А в Нигерия забравеният от всички Лагос гноясваше със седемнайсет милиона обитатели, въпреки че там СПИН поваляше цели тълпи.
Срита празна консерва и отпъди просяци. Доближи го мъж със сълзящи язвички по лицето, но Тод не посмя да му подаде банкнота. Неловко размърда показалец. Равнодушието беше несравнимо по-безопасно.
Мегаградовете служеха за развъдник на завърнали се микроби, от които в миналото са рухвали цели империи. Холерата, старият враг, но с нови, устойчиви на антибиотици щамове. Цистицеркозисът, проникващата в мозъка тения, която заразяваше при ядене на зеленчуци, отгледани с градски отточни води. Половината градски жители в света се обриваха поне веднъж годишно.
Читать дальше