Олег Шмельов - Завръщането на резидента

Докато следователят огледа, водачът с кучето търпеливо търсеше следи, накрая изтощеното куче клекна на тревата с отчаян вид, давайки да се разбере, че тук то е безсилно.

Направиха протокол от огледа на местопроизшествието, а участъка, където лежеше пострадалата, оградиха с колчета и шнур. Оперативната група се качи в колите и се върна в градското управление. Един милиционер остана на поляната.

Дежурният следовател направи справка в реанимацията на неврохирургичната клиника за състоянието на потърпевшата и като разбра, че е доста сериозно, записа последните данни. Позвъни на началника на отдела за разследване на тежки престъпления. Началникът, от своя страна, се обади на следователя по особено важни дела Орлов:

— Михаил Петрович, ела веднага в управлението. Чакам те.

Подполковникът от милицията Михаил Петрович Орлов, през чиито ръце за осемнадесет години следствена работа преминаха достатъчно много сложни криминални престъпления, пое делото и започна разследването.

Той се отправи на местопроизшествието и внимателно го огледа. След това по записан адрес намери квартирата на Сухови. На друг лист той си записа адреса на неврохирургичната клиника, където беше настанена Светлана Сухова — това за нейната майка.

Когато Вера Сергеевна, отваряйки вратата, видя пред себе си висок мъж на около четиридесет и пет, с белег на слепоочието, тя не се изплаши и не се разтревожила точно обратното — като че ли въздъхна, освобождавайки се от голямо напрежение. Цяла нощ не бе мигнала, тъй като чакаше Светлана. За първи път дъщеря й не се прибра тази нощ. Появяването на подполковника в такъв ранен час — нямаше още осем — тя моментално свърза с отсъствието на Светлана и посрещна неочаквания гост с поглед, пълен с нетърпение.

Михаил Петрович накратко й разказа това, което знаеше, а след това зададе на Вера Сергеевна няколко въпроса. С кого е дружила Светлана? Не е ли забелязала Вера Сергеевна нещо необикновено в поведението на дъщеря си през последно време? Не се ли е карала с някого Светлана? Има ли някакви недоброжелатели?

Орлов обясни, че престъпникът е нападнал Светлана не за да я ограби: нито пръстена, нито парите са взети.

Вера Сергеевна разказа всичко, което знаеше, и добави това, за което се досещаше. По този начин в бележника на Орлов се появиха две имена: Галина Нестерова и Алексей Дмитриев и под въпрос — неизвестен възрастен мъж. Вера Сергеевна спомена за своите съмнения по повод увлечението на дъщеря и към разни дрехи от неизвестен източник, за предишната й дружба с Льоша и недоразуменията между тях, за неуспешното кандидатствуване в университета. Орлов се сбогува и напусна дома на Сухови.

След това той потърси приятеля на Алексей Дмитриев — един от онези, които седяха с него на пейката, когато Льоша чакаше Светлана. Приятелчето, разговорливо момче, разказа, че на Льоша са изчезнали две неща — един филм и гаечен ключ, и че Льоша се е заканвал на Светлана. След това Орлов се върна в управлението.

Той поръча на един от помощниците си да установи кой е видял Светлана последен, по-точно предпоследен, тъй като винаги престъпникът вижда жертвата последен. Това беше една от най-трудните задачи. Друг оперативен работник получи задача да изясни личността на Галина Нестерова и Алексей Дмитриев. Трети трябваше да събере сведения за Светлана по месторабота — в универмага.

За съжаление този ден не беше нито събота, нито неделя. За съжаление, защото Орлов считаше за най-логично в дадения случай следствието да започне от собствениците на гаражи, край които беше нападната Светлана Сухова. Именно натам се отправи той.

Въпреки че беше делничен ден, в това гаражно градче животът не замираше. Един пристига от нощна смяна, друг застъпва вечерна, трети излиза в отпуск и трябва да си постегне „каруцата“ за далечен път.

Орлов наближи един от гаражите, в който един нисичък пъргав мъж на около петдесет с парцал в ръка се въртеше около москвича си.

— Извинете, може ли за минутка?

— Винаги на вашите услуги — охотно откликна собственикът на колата. — С какво мога да ви услужа?

— Аз съм от криминалната милиция. Познавате ли Алексей Дмитриев?

— Ето я неговата колибка, през две от моята. Само че сега е на работа.

— Да сте чули, че му е изчезнало нещо?

— Какво можеш да откраднеш от него? — Собственикът даже се разсмя.

— Например гаечен ключ… Чухте ли за нощното произшествие?

— Как не? Жалко за момичето. За майка й също. Вие по тази работа ли? Как се казваше, Светка май?