Олег Шмельов - Завръщането на резидента

Дон веднага дойде. Като разбра, че Тулев няма да го вика за нищо така бързо, той не зададе никакви въпроси за здравето, а направо попита:

— Какво трябва да направя?

— Колко е оттук до „Савоя“ пеша?

— Около десет минути.

— Моля ти се, отиди и разбери дали е още жив мистър Грифитс.

Да обяснява на Дон, че това трябва да направи много внимателно, не беше необходимо.

Той се върна след половин час.

— Там е. Номер седемнадесети, втори етаж. Сега при него гостува малка компания.

Михаил каза с облекчение:

— Така-а. — Замълча, като се облегна на масата и погледна Дон в очите. — Това, за което ще те помоля, може да ти се стори нечестно отстрани.

— Но аз не гледам отстрани — възрази Дон. — По-добре не губи време.

— Знаеш ли как да се обадиш в Интерпол?

— Ще науча.

— Ето какво трябва да им съобщиш: човекът, който се представя за Грифитс, е в същност отдавна търсеният престъпник Гюнтер Хофман. Те веднага ще разберат.

— Това ли е всичко?

— Да.

— Как се изплаших!

— Нали, все пак анонимно позвъняване!

— Добре, добре — каза Дон. — Поседи тук, аз ще отида да се обадя.

Михаил не беше изпушил още цигарата си, когато Дон се появи в кафенето.

— Всичко наред ли е? — попита Михаил.

— Страшно са благодарни.

Михаил през масата потупа Дон по рамото.

— Благодаря ти.

Дон се намръщи — много важно, намерил за какво да благодари.

— Не ти ли трябвам повече?

— Ти винаги ми трябваш — много сериозно каза Михаил.

При такива случаи Дон се смущаваше.

— Е хайде, аз тръгвам, в бара сега е най-претъпкано.

Те се сбогуваха. Михаил гледаше подир Дон, докато не хлопна вратата след него. Поседя още двадесетина минути, след което се отправи към „Савоя“ и пристигна тъкмо навреме: до входа бяха спрели две полицейски коли. От тях се изсипа цяла тълпа: трима се скриха във входа на хотела, трима останаха на тротоара до входа.

Михаил се разхождаше по отсрещната страна на улицата. Не се наложи да чака много. Скоро от хотела излезе набит мъж, среден на ръст, с вдигнати ръце до лицето. Той беше с белезници. Съпровождаше го един полицай. Сигурно другите двама бяха останали в стаята да правят обиск.

Михаил имаше право да се похвали: военният престъпник Хофман все пак беше хванат. Но Хофман, това е минало, а заради бъдещето и главно заради себе си Михаил смяташе, че можа да отърве Брокман.

Гражданинът Д., водач на тролейбус, през нощта на 21 срещу 22 май, от неделя до понеделник, се връща в депото в два часа. Близо до частните гаражи встрани от тясната асфалтирана пътечка той видя да лежи на тревата човек. Като се приближи, той позна момичето от съседния блок. Гражданинът Д., недоумяващ, я бутна по рамото — тя лежеше настрани, — разбра, че работата е сериозна: момичето не даваше никакъв признак на живот. Тревата около главата беше опръскана с кръв. Д. отиде до близкия телефон и позвъни в милицията.

След десет минути с две коли пристигна оперативната група, дежурна през тази нощ в градското управление на вътрешните работи — инспектор от криминалния отдел, следовател от прокуратурата, лекар, експерт от НТО 1 1 НТО — Научно-технически отдел. — Б.пр. , водач с куче. Д. беше разказал как е открил пострадалата. Запалиха фаровете на колите и на поляната се образува широк светъл кръг, в центъра на който като посред бял ден се виждаше неподвижното тяло на младо момиче.

По-ярко от светлината на фаровете няколко пъти блесна фотоапаратът — експертът от НТО засне от разни страни мястото на произшествието.

Лекарката в качеството на съдебномедицински експерт прегледа пострадалата, прослуша сърцето и каза на следователя:

— Жива е. Дълбока рана в черепа. Ударена е с тежък тъп предмет.

Чу се сирената на „Бърза помощ“. Санитарите сложиха момичето на носилка, пренесоха я в линейката и тя полетя с вой.

Следователят вдигна от земята чантичката на пострадалата, отвори я, прегледа съдържанието и извади удостоверението от централния универмаг. Сложи го обратно в чантата и щателно взе да оглежда местопроизшествието, като си водеше бележки. Следователят обикаляше, като разширяваше кръга, докато стигна до оградата от дясната страна на пътечката, като се застане с лице към гаража. Не откри нищо особено при огледа — само няколко угарки явно не от тази нощ, разни тресчици, дребни стъкла.

Прескочи оградата, светна с джобно фенерче и зашари с лъча по земята. Но и там не намери нищо.